Определение № 5683 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4538/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. К. И. и С. Г. Ч. чрез адв. Н. А., против определение № 525/03.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 356/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателите срещу разпореждане № 1143/07.03.2024 г. по гр.д. № 1132/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което е постановено връщане на въззивна жалба, подадена от Н. С. Ч., действаща чрез своята майка Н. И., последната чрез адв. А., против решение № 1420/01.12.2023 г., постановено по гр.д. № 1132/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че неправилно апелативният съд е приел, че въззивната жалба е подадена след изтичане на законоустановения срок и че щом за майката и отглеждащия детето съпруг срокът за обжалване не е изтекъл, той не е изтекъл и за малолетното дете, чиито законни представители са. Заради бездействието на служебно назначения адвокат детето било оставено без защита по делото и интересът му бил накърнен. Ответната страна по жалбата С. К. А. не представя отговор по частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по гр.д. № 1132/2022 г. на Окръжен съд – Варна, инициирано по иск с правно основание чл. 62, ал. 5 СК вр. с чл. 69 СК, е приключило с решение от 01.12.2023 г., с което е признато за установено в отношенията между страните, че детето Н. С. Ч. не е заченато и не произхожда от ответника С. Г. Ч., както и че детето е заченато и произхожда от ищеца С. К. А.; определени са имената на детето на основание чл. 16, ал. 2 ЗГР; упражняването на родителските права е предоставено на майката Н. К. И., при която е определено и местоживеенето на детето и е определен режим на лични контакти с бащата; присъдена е и издръжка, дължима от бащата. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Н. И. лично и като майка на Н. Ч., както и от С. Ч., всички чрез адв. Н. А.. С разпореждане от 07.03.2024 г. Окръжен съд – Варна е върнал като недопустима въззивната жалба в частта, в която е подадена от Н. Ч., действаща чрез своята майка, последната чрез адв. Н. А., поради подаването й след изтичане на законоустановения срок. Срещу разпореждането на Окръжен съд – Варна е подадена частна жалба от Н. Ч. и С. Ч. чрез адв. А.. С обжалваното пред настоящия състав определение апелативният съд е приел, че частната жалба е подадена от лице без представителна власт и без право на въззивно обжалване. Посочил е, че интерес от обжалването е налице, когато актът на първоинстанционния съд засяга претендираното от обжалващия материалноправно положение. В случая интерес да обжалва частта от разпореждането на окръжния съд, с която се връща въззивната жалба, подадена от детето Н. Ч., има самото последното, респ. назначения от съда по реда на чл.29, ал.4 ГПК особен представител на детето. Тъй като жалбоподателите не са процесуални представители на детето, такъв не е и упълномощеният от тях адвокат. Затова съдът е приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане. Обжалваното разпореждане на АС-Варна е валидно, допустимо и правилно поради следните съображения: Страни в производството по предявения иск по чл. 62, ал. 5 ГПК са ищецът А., твърдящ, че е биологичен баща на детето, и ответниците – майката Н. Ч., съпругът й С. Ч. и малолетното дете Н.. Законодателното разрешение е в този случай за охраняване на интересите на детето да му бъде назначен особен представител поради възможното противоречие с интересите на майката и съпруга й. Такъв е назначен по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК адвокат/ адв.К. М./ и само той може да извършва валидни процесуални действия по делото от името на детето. Във висящото производство майката и съпругът й нямат качеството на процесуални представители на детето и не могат да извършват правни действия от негово име. Те разполагат със самостоятелни права да обжалват постановените по делото актове, тоест да упражняват своите права и което в конкретния случай са осъществили като са подали в срок въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд и в интерес на детето съобразно собствената си преценка. Поради изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,