Определение № 31 от 14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 61341/2016 г.

Производството е по чл. 248 и чл. 250 ГПК. Подадена е молба от адв. М. М. като пълномощник на [фирма], за допълване на постановеното по делото решение по реда на чл. 250 ГПК с произнасяне по искането за отмяна на въззивното решение в частта за разноските, както и за присъждане по реда на чл. 248 ГПК направените от дружеството разноски за трите инстанции. В подадения отговор ответната страна [община] изразява становище, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 43 от 02.08.2017 г. по т.д. № 61341/2016 г. е отменено частично решение № 40 от 22.02.2016 г. по търг.д. № 313/2016 г. на Великотърновския апелативен съд и в отменената част е постановено друго, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] сумата 32 055.42 лв., представляваща стойността на изпълнени допълнителни количества СМР по раздел І от Корекционна сметка от 25.11.2009 г. към Договор за строителство BG 161РО00184.1, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане. В останалата част, с която предявеният от [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 266 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 32 055.42 лв. до предявения размер от 60 068.53 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 18 444.02 лв., въззивното решение е оставено в сила. С постановеното решение касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по искането на касатора [фирма] за отмяна на въззиввното решение в частта му с характер на определение, с което [фирма] е осъден да заплати на [община] разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 1700 лв. и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [община] разноски по делото за първата инстанция в размер на 3 880 лв. С касационното решение съдът е пропуснал да се произнесе и по искането на касатора за присъждане на разноски за трите инстанции. Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 78, ал.3 ГПК- ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Сборът от цената на двата обективно кумулативно предявени иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД е 78 515.55 лв./ 60068.53 лв. +18 444.02 лв. /.Исковете са уважени за сумата 32 055.42 лв. и са отхвърлени за 46 457.13 лв. Видно от данните по делото и представените от страните списъци за разноските по чл. 80 ГПК, направените от касатора- ищец по делото, разноски за първата инстанция са в размер общо на 5 770.76 лв., а тези от ответника [община] - 3 880 лв. Съобразно размера на уважената част и отхвърлената част, ищецът има право на разноски в размер на 2 356 лв., а ответникът - на 2 296лв. Направените от страните разноски за въззивната инстанция са както следва: ищецът [фирма]- в общ размер 5 172.25 лв., а ответникът [община]- 1 700 лв. Съобразно уважената/ отхвърлената част на ищеца се дължат разноски в размер на 2 112 лв., а на ответника- в размер на 1 006 лв. За производството пред ВКС ищецът- касатор е направил разноски в общ размер на 3 767.25 лв. Съобразно уважената част от иска ответникът му дължи заплащане на разноски в размер на 1 538 лв. Ответникът [община] е направил разноски по делото пред ВКС в общ размер на 2 200 лв., но същият не е поискал изменение на решението на ВКС в частта за разноските, поради което за тази инстанция разноски не могат да му бъдат присъдени. В обобщение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК за трите инстанции ответникът [община] дължи на ищеца [фирма] разноски съобразно уважената част на иска в общ размер на 6 006 лв., а на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в общ размер 3 302 лв. Или след компенсация ответникът [община] следва да заплати на ищеца разноски за трите инстанции в размер на 2 704 лв. Предвид изложеното, на основание чл. 250 ГПК постановеното решение № 43 от 02.08.2017 г. по т.д. № 61341/2016 г. на ВКС, І г.о., следва да бъде допълнено, като бъде отменено въззивното решение № 40 от 22.02.2016 г. по търг.д. № 313/2016 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта с характер на определение, с която е потвърдено решението на Окръжен съд- Ловеч в частта за разноските, както и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати на [община] разноски за въззивната инстанция в размер на 1 700 лв., като вместо това [община] следва да бъде осъдена да заплати на [фирма] след компенсация разноски по водене на делото за трите инстанции в размер на 2 704 лв. Водим от гореизложеното съдът