Решение № 111 от 3.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 746/2012 г.

Решение № 111 от 3.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 746/2012 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Щ. Р. Б. и К. И. Б., и двамата от [населено място] обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 100 от 18.05.2012 г. по гр. възз. д. № 188/2012 г. на ОС - Хасково, В ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 841 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на РС - Хасково е постановено ново решение, с което искът им за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, е отхвърлен. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила, материалния закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е допуснато по въпроса нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо, че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, което становище на въззивният съд е в противоречие с незадължителна съдебна практика на ВКС по Решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС - III отд. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор-възражения от адв. М. Г., като пълномощник на Л. Р. Б. и Р. Р. Б., с което се релевират възражения срещу основателността на касационната жалба. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменено Решение № 841 от 19.12.2011 г. по гр. д. № 10/2011 г. на РС - Хасково досежно уважения положителен установителен иск за собственост на Щ. Б. и К. Б. срещу Р. Р. Б. и Л. Р. Б. на недвижим имот - * идеална част от ПИ с идентификатор * по КК на [населено място], площ от 508 кв. м. и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен НА */1971 г. за разликата над * идеална част и е постановено ново решение, с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК и по този по чл. 537, ал. 2 ГПК са отхвърлени, присъдени са разноски по делото. Изведеният правен въпрос: нотариалния акт по обстоятелствена проверка като титул за собственост пречка ли е друго лице да придобие собствеността върху имота по давност независимо, че са осъществени всички законови изисквания за това и за начина по който се оспорва този нотариален акт, обосновал допускане на касационно обжалване, следва да бъде разрешен в смисъла на посоченото Решение № 173/1010 г., напълно съответстващ на дадените разяснения от Общото събрание на ГК на ВКС по ТР № 11/2012 г. С цитираното тълкувателно решение, по противоречиво разрешавания от съставите на ВКС въпрос "ползва ли се констативния нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК с обвързваща материална доказателствена сила по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост", се прие, че нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК /аналогично на чл. 483 ГПК отм./ не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта на доказване се нови от оспорващата страна, без да намира приложение чл. 193 ГПК. В контекста на посочената задължителна съдебна практика, възприетата от въззивния съд теза по спора за собственост, придобита на основание давностно владение и легитимираща страните по делото за собственици на спорния недвижим имот, съответно с констативни НА № */71 г. и НА № */2009 г., настоящият състав намира касационната жалба на Щ. и К. Б. за основателна. С констативен НА № */71 г. правото на собственост на терен от 727/2223 идеални части от парцел *, целият от 2223 кв. м., която част е отделена за дворище с пл. № * в кв. 104 по плана на [населено място], понастоящем ПИ с идентификатор * по КК на града, на основание давностно владение е признато в полза на Р. Б. Б., починал 21.01.1994 г. по време на брака му с Б. Н. Б. С констативен НА № */ 2009 г. правото на собственост на описания по-горе недвижим имот, на основание давностно владение е признато на ищците по делото - Щ. и К. Б. За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че наследодателят на ответниците, техен баща - Р. Б. Б. /и брат на ищеца Щ. Р. Б./ е придобил на основания давностно владение процесният недвижим имот през 1971 г., видно от констативен НА № */71 г., а след смъртта му собствеността е преминала към неговите деца. Прието е, че този констативен нотариален акт не е оспорен, а за времето след смъртта на Р. Б. през 1994 г., не се установява необезпокоявано, трайно владение от страна на ищците по отношение на имота за времето след 1998 г. до снабдяването им с констативен НА № */2009 г. Изводите на въззивния съд са неправилно, необосновани и незаконосъобразни, поради което и обжалваното решение ще следва да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от въззивния съд. Още с исковата молба на Щ. и К. Б. правото на собственост на наследодателя Р. Б., респ. на неговите наследници с твърдението, че имотът винаги е владян от братята съвместно както преди, така и след смъртта на Р. Б., обстоятелство което не е взето предвид при анализа на доказателствата по делото. Несъобразяването с релевираните с исковата молба възражения по отношение на отразени констатации по НА № */71 г. относно принадлежността на правото на собственост е довело и до неправилно тълкуване на задълженията на страните за доказване на правно-релевантните за защитимото субективно право. При преценката на основателността на иска, съдът е следвало да съобрази налице ли са доказателства, обосноваващи тезата за съвпадение на имота за времето преди по време и след това на процесния недвижим имот, като съобрази обстоятелството, че ищците не са обжалвали решението на районния съд, с което им се признава правото на собственост именно на * идеална част от имота. Тези пороци ще следва да бъдат преодолени при новото разглеждане на иска, като съдът съобрази в рамката на спора доказателствата относно наличието на предпоставките легитимиращи ищците за собственици по НА № */2009 г. При новото разглеждане на делото, давайки отговор на релевираните от страните правни възражения и доводи относно наличието на правопораждащите правото им факти, съдът ще следва да съобрази посочената по-горе задължителна съдебна практика по приложението на закона. Настоящият състав като съобрази, че и двете насрещни страни черпят права от констативни нотариални актове, чиято отмяна изцяло или отчасти се обуславя от резултата по основния спор за материалното право, намира, че обжалваното решение ще следва да се отмени изцяло, т.е. и в частите, с което въззивният съд се е произнесъл на основание чл. 537, ал. 2 ГПК и в частта за присъдените разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия