Определение № 3481 от 21.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на „Акас глобал“ ЕООД срещу Определение №233 от 22.01.2024 г. на Административен съд (АС) – Русе по адм. дело №799/2023 г.

С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Акас глобал“ ЕООД срещу отказ от 20.12.2023 г. на „Българо-американска кредитна банка“ АД („БАКБ“ АД), клон Русе, за откриване на разплащателна сметка на дружеството.

Частният жалбоподател - „Акас глобал“ ЕООД, счита, че определението е неправилно. Сочи, че отказът на банката да разкрие разплащателна сметка на юридическо лице следва да се третира като индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Неправилно е прието от АС - Русе, че банката няма качеството на организация, предоставяща обществена услуга по смисъла на пар. 1, т. 5 вр. т. 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за администрацията (ЗА) във вр. с nap. 1, т. 12 ДР на Закона за електронното управление (ЗЕУ). Банковата услуга следва да се третира като обществена услуга и държавата следва да гарантира правото на достъп до банкова сметка на юридическите лица след като е въвела задължение за извършване на определена категория разплащания само по банков път със Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ). Въведено е задължение за първоначална регистрация на търговските дружества с Търговския закон и задължителното попълване на капитала в банка. При първоначална регистрация на правния субект - данъчно задължено лице по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и при последващо периодично месечно плащане на ДДС по сметките на държавата в лицето на Националната агенция за приходите (НАП) не е предвидена възможност плащания да се осъществяват на каса, включително плащания за месечни осигурителни вноски на управител и работници и служители, плащане на данък печалба и дивидент, както и други плащания към публичния бюджет.

Регламентацията за откриване на платежна сметка за основни операции на юридически лица се съдържа в Наредба № 3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (Наредбата). Според чл. 1, т. 1 от Наредбата със същата се определят откриването и воденето на платежни сметки, а от разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от Наредбата се налага извод, че тя се отнася и за платежни сметки за основни операции по смисъла на чл. 118 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Видно от чл. 2, ал. 4 и 6 от Наредбата на доставчика е предоставена възможност без да се обосновава да откаже сключване на договор, като изключение за обосноваването на отказа е предвидено само за потребителите, доколкото е налице препращане към чл. 119, ал. 5 ЗПУПС. Липсва изрична забрана за обжалване на отказа. Той следва да се тълкува като индивидуален административен акт и да подлежи на съдебен контрол. След като държавата е възложила на банките осъществяване на публичноправни функции по предоставяне на обществени услуги тя следва да гарантира достъпа на юридически лица до съдебен контрол върху актовете им, издадени по повод предоставянето на тези услуги. Противното означава отказ от правосъдие. Отказът на банката да разкрие разплащателна сметка на юридическо лице, когато е неоснователен, накърнява гарантираното право на свободна стопанска инициатива и го лишава от правото на свободно движение на капитали.

Прави искане определението да бъде отменено.

Прави и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), със следните въпроси:

1. Използваният в чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС/Съюза) термин „Свободна стопанска инициатива“ следва ли да се тълкува разширително като право на стопанските субекти на разплащателна банкова сметка?

2. Използваният от чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС термин „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“ следва ли да се прилага по отношение на юридическите лица по повод ползването на разплащателна банкова сметка?

3. Принципът на Свободно движение на капитали и забраната за свободно движение на капитали съгласно чл. 63 - 66 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) включва ли правото на разплащателна сметка на юридическите лица, регистрирани в Съюза?

Ответникът по частната жалба – „Българо-американска кредитна банка“ АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че отказът на банката да сключи договор, респективно – да открие платежна сметка в полза на юридическо лице не представлява осъществяване на публични функции и предоставяне на обществени услуги по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗА. Прави искане определението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд счита частната жалба за допустима, подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да постанови определението си съдът е посочил, че делото е образувано по жалба на „Акас глобал“ ЕООД срещу отказ от 20.12.2023 г. на „БАКБ“ АД, клон Русе, за откриване на разплащателна сметка на дружеството.

Изложил е, че в случая банката, респективно нейният клон, няма качеството на организация, предоставяща обществена услуга по смисъла на пар. 1, т. 5 вр. т. 4 от ДР на ЗА във вр. с пар. 1, т. 12 от ДР на ЗЕУ. Изложил е, че правото на достъп до платежна сметка за основни операции е регламентирано в чл. 16 от Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (Директива 2014/92/ЕС) и от ЗПУПС

Посочил е, че Директива 2014/92/ЕС е транспонирана в националното законодателство с приемането на ЗПУПС – пар. 2, т. 5 от ДР на ЗПУПС. Правото на достъп на потребителите до платежна сметка за основни операции е регламентирано в чл. 119 ЗПУПС, а дефиницията за потребител, дадена в директивата, е възпроизведена в пар. 1, т. 40 от ДР на същия закон.

Приел е, че жалбоподателят не отговаря на дефиницията за потребител, тъй като е юридическо лице - търговско дружество, поради което не може да се позове на създадените от директивата права. Изложил е, какъв е редът на защита за дружеството.

Достигнал е до извод, че изричният отказ на клона на банката да открие платежна сметка за основни операции в полза на юридическото лице не представлява осъществяване на публични функции и предоставяне на обществени услуги по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗА. Отказът не е годен за оспорване пред административния съд акт. Налице е недопустимост на образуваното сьдебноадминистративно производство и то следва да бъде прекратено.

Определението е правилно.

Настоящият касационен състав възприема изцяло изводите на АС - Русе, изложени в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо изцяло да преповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Както е посочил и първоинстанционният съд правото на достъп до платежна сметка за основни операции е регламентирано в чл. 16 от Директива 2014/92/ЕС и то е гарантирано за потребителите. Съгласно дефиницията, дадена в чл. 2, т. 1 от директивата, „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа в качество различно от неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Директива 2014/92/ЕС е транспонирана в националното законодателство с приемането на ЗПУП. Транспонирана е и дефиницията за потребител, дадена в директивата - в пар. 1, т. 40 от ДР на същия закон.

Частният жалбоподател не отговаря на горната дефиниция за потребител, тъй като е юридическо лице, поради което не може да се позове на създадените от директивата права. В ЗПУПС и европейското законодателство липсва задължение на държавата да гарантира осигуряването на достъп на юридическите лица до платежна сметка за основни операции.

Поради това отказът на банката да открие платежна сметка за основни операции в полза на юридическо лице не представлява осъществяване на публични функции и предоставяне на обществени услуги по смисъла на пар. 1, т. 4 ДР на ЗА. По отношение на дружеството банката не осъществява функции на административен орган по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на АПК и няма нормативно предвидено задължение да се произнесе с административен акт. Ето защо правилен е направеният от съда извод, че липсва годен за обжалване административен акт – чл. 159, т. 1 АПК.

В този смисъл са например Определение № 1553 от 17.023.2022 г. на ВАС по адм. дело № 12299/2021 г., Определение № 2374 от 15.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 12301/2021 г., Определение № 2562 от 18.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 612/2022 г., Определение № 2692 от 22.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 24/2022 г., Определение № 2725 от 23.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 2509/2022 г., Определение № 2873 от 24.03.2022 г. на ВАС по адм. дело № 2007/2022 г., Определение № 8106 от 27.09.2022 г. на ВАС по адм. дело № 8534/2022 г. и др.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Националната юрисдикция отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, за да провери валидността на акт на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза или при необходимост от тълкуване на разпоредба от правото на Съюза, когато това тълкуване е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на чл. 267 ДФЕС във вр. с чл. 628 и чл. 629 ГПК налага извода, че преюдициалното запитване следва да има за предмет било установяване валидността на вторичен акт на правото на ЕС, било тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи, въз основа на това тълкуване наличие или липса на противоречие на националното право с норми на правото на ЕС. Разпоредбите на правото на ЕС, чието тълкуване се иска, следва да са относими към конкретния правен спор, разглеждан от националната юрисдикция, като смисълът и значението им следва да пораждат неяснота относно тяхното правилно тълкуване.

За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретния спор с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на съюзните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва, че такова задължение не съществува, а и запитването не би било допустимо от СЕС когато нормата на правото на ЕС вече е била тълкувана или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение.

С оглед формулираните от жалбоподателя твърдения и приложимата към спора правна рамка, настоящият състав на ВАС счита, че не е налице основание за спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до СЕС, тъй като тълкуването на релевантните за спора правни норми е очевидно. Релевантните норми се съдържат в Директива 2014/92/ЕС и те са подробно анализирани от първоинстанционния съд.

Наред с това анализът на формулираните от частния жалбоподател първи и трети въпрос по поисканото преюдициално запитване обосновава извод, че те касаят спора по същество – относно законосъобразността на отказа за откриване на разплащателна сметка на дружеството. Предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция е съдебен акт на първоинстанционния съд, с който жалбата на дружеството е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима. В този смисъл и доколкото предмета на настоящото производство е допустимостта на съдебното оспорване, а не спора по същество, искането за преюдициално запитване с така формулираните въпроси се явява неоснователно.

Поставеният втори въпрос визира тълкуване на процесуални норми от вътрешното право чрез правото на ЕС. Националното процесуално законодателство е единственото приложимо по делата, включително когато се прилага правото на ЕС. Съюзни процесуални норми за делата пред националните съдилища няма. Принципът на процесуалната автономия е формално закрепен в чл. 19, пар. 1, ал. 2 ДЕС. Вътрешният правен ред на всяка държава е този, който определя компетентната юрисдикция и процедурните правила за осигуряването на защитата на правата на частните лица, произтичащи от директния ефект на правото на ЕС. В настоящия случай дружеството не е било лишено от възможност за защита. Редът за защита на неговите права е изрично посочен от първоинстанционния съд.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Искането като неоснователно следва да се остави без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 236 АПК и на основание чл. 629, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение