Определение № 387 от 09.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2247/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, пр. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. М. от [населено място], [улица], срещу определение № 4662 от 18.11.2013 г., постановено по ч. гр. д. 985/2013 г. на Окръжен съд - Благоевград. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частна жалба на С. М. М. срещу протоколно определение от 07.10.2013 г., постановено по гр. д. № 767/2009 г. на Районен съд – Разлог, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно направеното искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. За ответника по частната жалба В. Л. П. е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на частната жалба, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не е преграждащо, нито неговата обжалваемост е изрично предвидена в закона, с оглед на което същото не подлежи на обжалване. Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по – нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. В случая, не е налице нито една от посочените хипотези. Определението, с което е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е преграждащо и неговата обжалваемост не е предвидена в закона. Същото е от категорията съдебни актове по чл. 253 ГПК и законосъобразността му се проверява при проверка правилността на постановеното по делото решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, прие, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила, поради което