Определение № 2818 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2130/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П. лично и чрез адвокат Т. Ташев, против определение № 879/04.02.2025 г., постановено по адм. дело № 996/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд – Стара Загора, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Хасково е образувано по искова молба, подадена от И. Г. П. против Административен съд - Стара Загора, препратена в АС - Хасково по подсъдност от АС - Стара Загора, с която се претендира присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 15 730 лв., причинени от ответника в резултат на нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснати по адм. дело № 695/2022 г. и ЧКАД № 788/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, а именно: непредоставяне на правна помощ и постановяване на съдебни актове, с които съдът отказал да разпореди на ГДИН да преустанови безусловно действията по задържането и недопускането в Затвора в [населено място] на книга, лично собственост на П., „Енциклопедия на огнестрелните оръжия“ – техническа литература на английски и френски език. Съответно, така той бил лишен от своето право на интелектуален труд – да работи по написването на неговите две авторски книги. Нарушени били чл. 17, чл. 121 и чл. 122 от Конституцията на Република България, член 17, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на европейския съюз и чл. 1 от Допълнителния протокол № 2.1 от 20.03.1952 г. към Римската конвенция. С определение № 4257/22.10.2024 г., АС - Хасково оставил без движение исковата молба, като дал конкретни указания на П. за привеждане на исковата му молба в съответствие със закона, като изрично му е указано, че при неизпълнение на дадените указания искът ще бъде върнат. С обжалваното в настоящото производство определение АС - Стара Загора прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочено е, че И. Г. П. не е успял да отстрани констатираните от съда нередовности на исковата му молба, с която се твърди, че той е понесъл вреди във връзка с нарушения на законодателството на Европейския съюз, допуснати от съдиите по адм. дело № 695/2022 г. и ЧКАД № 788/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, изразяващи се в непредоставяне на правна помощ и постановяване на съдебни актове, с които съдът отказал да разпореди на ГДИН да преустанови горепосочените действията. Като нарушени норми са посочени чл. 17, чл. 121 и чл. 122 от Конституцията на Република България, член 17, ал. 1 и ал. 2 от Хартата на основните права на европейския съюз и чл. 1 от Допълнителния протокол №2.1 от 20.03.1952 г. към Римската конвенция. Прието е още, че в процесния случай П. не заявява като нарушени норми от общностното право, тъй като посочените от него като нарушени норми са от Конвенцията за защита на правата на човека (КЗПЧ) и от Протокол № 2 към същата, като актове на международното право, а по отношение на горепосочените твърдения се произнася Европейски съд по правата на човека - т.е. разглеждат се по друг правен ред и предявяването им по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ е процесуално недопустимо. По отношение на допълнително наведените в становището на И. Г. П. твърдения, че са нарушени правото му на справедлив съдебен процес, правото му на интелектуален труд и т.н., съдът приел, че същите са бланкетното посочени и няма конкретика относно това кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от съда в неговата правораздавателна дейност. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертано с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведено единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Такова нарушение в така подадената искова молба от страна на И. Г. П. обаче не се твърди. Както правилно административният съд е приел, в исковата молба се твърдят нарушения на норми на КЗПЧ и Протокол № 2.1 към същата, като актове на международното право, но по отношение на такива нарушения се произнася Европейският съд по правата на човека. Съгласно член 32 КЗПЧ юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47. Следователно, в процесния случай предявяването на иск по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда е процесуално недопустимо. За да бъде разгледан искът за обезщетение за вреди по реда на ЗОДОВ, той следва да бъде основан на твърдения за вреди /имуществени - загуби или пропуснати ползи и/или неимуществени вреди/, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица в тях, както и да отговаря на всички изисквания по чл. 127 и чл. 128 ГПК, приложим на основание чл. 204, ал. 5 АПК. В процесния случай П. въобще не е конкретизирал в какво се изразяват твърденията му за нарушаване правото му на справедлив процес, интелектуален труд и т.н. Поради това, определението е правилно. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По делото е подадена и частна жалба с вх. № 2240/18.02.2025 г. по описа на АС - Хасково, имаща характер на искане за възстановяване на внесената държавна такса по делото от страна на И. Г. П.. Същата не е от компетентността на съдебния състав, поради което следва да бъде изпратена на Председателя на Първа колегия на Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение