Определение № 133 от 23.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 199/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. К. Е. срещу определение № 2264/12.09.2022 г. по гр.д. № 2145/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, с което е потвърдено определение № 263049/04.05.2022 г. по в.гр.д. № 1696/2020 г. на СГС, ГО, III – В състав, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на Е. К. Е. срещу решение № 85630/05.04.2019 г. по гр.д. № 62869/2017 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Юробанк България“ АД иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Е. К. Е. дължи солидарно със С. В. Б. сумата от 3594,85 лв., представляваща просрочено солидарно задължение по договор за потребителски кредит № FL 671285/30.01.2013г., ведно със законната лихва за периода от 03.11.2015г. до изплащане на вземането, и е прекратено производството по делото като недопустимо. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се наличието на правен интерес от водене на въззивното производство. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната касаторка поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба „Юробанк България“ АД оспорва основателността на същата. Ответникът С. В. Б. и третото лице – помагач „ЕОС Матрикс“ ЕООД не изразяват становище по частната касационна жалба. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Обжалваният акт на Софийски апелативен съд не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 2/23.06.2018 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. От мотивите на тълкувателното решение е видно, че това разяснение по приложението на процесуалния закон касае преграждащите определения, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция. В случая частната касаторка обжалва определение на апелативен съд /САС/, с което е потвърдено определение на въззивен съд /СГС/, с което е оставена без разглеждане като недопустима въззивната жалба и е прекратено въззивното производство. Определението на СГС е преграждащо по своя характер, постановено е за пръв път от въззивен съд и на основание чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 ГПК частната жалба против него е разгледана от САС. С произнасянето на апелативния съд е изчерпан редът за инстанционен контрол, поради което частната касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение