Определение № 8625 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7703/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. П. М., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Карнобат, чрез адвокат Д. Вълева, срещу Определение № 6846 от 28.07.2026 г., постановено по адм. дело № 1705/2026 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) с № 26-0282-000051 от 13.07.2026г., издадена от мл.автоконтрольор в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Бургас, Районно управление (РУ)-Карнобат, с която му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като жалбоподателят полага ежедневни грижи за своята майка, който живее в отдалечено населено място. Изразено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът – мл.автоконтрольор в ОДМВР - Бургас, РУ - Карнобат, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона движение по пътищата (ЗДвП). Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта 0,75 промила, установена с алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0784. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че лицето не е доказало, че предварителното изпълнение може да причини вреди, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. Действително по делото са представени доказателства, че майката на жалбоподателя живее в [населено място], община Сунгурларе, област Бургас, но от същите не се установява, че тя се нуждае от постоянни и неотложни грижи. Също така, за жалбоподателя съществува възможност да посещава майка си, ползвайки алтернативен транспорт. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с висока значимост, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Характерът, степента и продължителността на засягане на правата на адресата на ПАМ нямат превес пред значимостта на защитените обществени отношения. Осигуряване на безопасността на движението по пътищата е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на пътниците в автомобила. Като е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд,