Определение № 8796 от 02.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8246/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Фондация „Клъстер Информационни и комуникационни технологии“, чрез процесуален представител, против Определение № 30333/30.07.2026 г., постановено по адм. дело № 9344/2026 г. по описа на Административен съд – София - град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното определение поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Поддържа се, че съдът неаргументирано е отрекъл наличието на „трудно поправима вреда“, доколкото евентуалната отмяна на финансовата корекция, след приключване на проекта, не би довела до реално възстановяване на удържаните средства. Частният жалбоподател изтъква, че сключеният договор за кредит е ново обстоятелство, а предварителното изпълнение на определената финансова корекция би довело до реална невъзможност за погасяване на кредита, както и за усвояване на средства по него. Намира още, че е нарушен принципът на съразмерност, тъй като вредите за жалбоподателя, изразяващи се в блокиране на дейността по международен проект и риск от окончателна загуба на средства, са явно несъизмерими с обществения интерес, свързан със защита на средствата от ЕС. По същество претендира отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъде спряно предварителното изпълнение на обжалвания индивидуален административен акт. Ответникът по частната жалба - Ръководителят на Националния орган (РНО) по Програма Интеррег „Дунавски регион“ 2021 г. – 2027 г., чрез процесуален представител, с писмен отговор в срока по чл. 232 АПК, оспорва основателността й и иска атакуваното определение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховният административен съд, Седмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е депозирана от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 166, ал.3 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е образувано по жалба от Фондация „Клъстер Информационни и комуникационни технологии“, срещу Решение № РД-02-14-2439/07.07.2026 г. на ръководителя на Националния орган по Програма Интеррег „Дунавски регион“ 2021–2027 г., с което по проект № DRP0200391 „Дунавска мрежа за дигитална трансформация на активни МСП – центрове за обучение и трансфер на знания“ (Danube DNA), на фондацията е определена финансова корекция в размер на 25 на сто от стойността на допустимите разходи по договор за услуга от 04.04.2025 г. с „Комикон“ ООД, на стойност 15 000 евро без ДДС/18 000 евро с ДДС и по договор за услуга от 19.08.2025 г. с „Механичен дизайн и конструкции“ ООД, със същата стойност. В жалбата, на основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, е обективирано искане да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на атакуваното решение. С Определение № 30333/30.07.2026 г., постановено по адм. дело № 9344/2026 г. по описа на Административен съд – София – град, решаващият състав е отхвърлил искането на Фондация „Клъстер Информационни и комуникационни технологии“ за спиране на предварителното изпълнение на Решение № РД-02-14-2439/07.07.2026 г. на ръководителя на Националния орган по Програма Интеррег „Дунавски регион“ 2021–2027 г. За да достигне до извод за неговата неоснователност първостепенният съд е приел, че допуснатото от законодателя незабавно изпълнение имплицитно включва предварително извършена преценка за надделяващ обществен интерес от своевременното ограничаване на разходи, приети за засегнати от нередност, както и за защитата на средствата от Европейските фондове и националното съфинансиране. Според решаващия състав, за бъде преодолян този законово установен приоритет, оспорващият следва да въведе и докаже конкретни факти, като не е достатъчно да бъдат изложени общи твърдения за обичайните неблагоприятни имуществени последици от изпълнението на акта. Уточнил е, че доказателствената тежест не е изпълнена, доколкото не са представени данни за имущественото състояние на фондацията, нейните приходи, наличности, текущи разходи и падеж на задължения, въз основа на които да се прецени отражението на корекцията върху дейността ѝ. Подчертал е още, че обстоятелството, че фондацията е поела временно финансовата тежест на отчетените разходи, не установява настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. Представеният договор за овърдрафт също не доказва каква част от лимита е била усвоена към момента на искането, какъв е непогасеният размер на кредита и дали фондацията е изпаднала в забава или е започнало реализиране на обезпечението. От друга страна, поемането на обезпечено кредитно задължение не сочи към невъзможност за продължаване на дейността, а точно кредитът и обезпечението не представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение второ АПК и не установяват вреда, причинена от предварителното изпълнение. При липсата на доказателства за твърдяното необратимо отпадане на възможността за възстановяване на разходите след 31.12.2026 г., то според съда не се налага извод, че при евентуална отмяна на оспореното решението финансовите последици не могат да бъдат уредени от компетентните органи. По тези съображения е приел, че изтъкнатият трудно поправим характер на вредата не е обоснован, а и частният интерес, на който се позовава фондацията, не е установен по начин, който да преодолее преценката на законодателя за предварително изпълнение на актовете по ЗУСЕФСУ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В ал. 4 от същата разпоредба е предвидено, че решението по ал. 1 може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6. В чл. 27, ал. 2, изречение първо от ЗУСЕФСУ законодателят изрично е посочил, че оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение, респективно - депозираната пред съда жалба няма суспензивен ефект. Според чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, какъвто в случая е чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК. Същият сочи, че съдът може да спре предварителното изпълнение само въз основа на нови обстоятелства, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, в рамките на това производство, именно оспорващият следва да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. В случая правилно първостепенният съд е приел, че жалбоподателят не е установил, че предварителното изпълнение на акта би могло да му причини пряко значителна или трудно поправима вреда. В тази връзка в сезиращото съда искане за спиране липсват конкретни твърдения относно съдържанието на вредите по основание, в какво се изразява тяхната значителност или трудна поправимост, а и достатъчна вероятност. Липсват и доказателства за размера на тези вреди, както и не е уточнено кои са новите факти и обстоятелства, осъществили се след издаването на акта, които са рефлектирали неблагоприятно върху оспорващия. В този аспект следва да се посочи, че наведените обстоятелства във връзка с необходимостта от усвояване на средствата по договор за кредит и реалната заплаха от невъзможност за неговото обслужване, са ирелевантни за дължимата преценка, тъй като са се осъществили не след, а преди издаването на акта и са пряко следствие от същия. Неподкрепена от събраните доказателства е и тезата на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на административния акт води до блокиране на дейността по проекта и риск от окончателна загуба на средства. При неустановеност на твърдените евентуални затруднения, които би изпитала фондацията, в резултат на предварителното изпълнение, то не е налице първата кумулативно изискуема предпоставка за спиране, а именно наличието на възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на акта. В случая суспензивният ефект на жалбата е изключен по силата чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ, който цели защита и обезпечаване на финансовите интереси на Европейския съюз. Посочената норма е в унисон с общия принцип за съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, отчитащ, че предварителното изпълнение е необходимо в защита на важен държавен интерес, а именно възстановяването на евентуално неправомерно получени средства за подкрепа на проекти със средства от Европейските фондове. Именно тази значимост на охранявания държавен интерес изключва възможността на същия да бъде противопоставена твърдяната, но неустановена възможност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Като е достигнал до идентичен краен извод и е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на посочения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 143, ал.3 АПК, в полза на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 110 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд