Определение № 8564 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2024 г.

Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуален представител – юрк. П. Иванова, срещу Определение № 62/05.12.2023 г., постановено по КАНД № 315/2023 г. на Административен съд (АС) – Стара Загора, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за неправилност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения, че обособеното като предмет на производството пред Районен съд – Стара Загора наказателно постановление е волеизявление, издадено по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), чиято касационна проверка се извършва съгласно разпоредбите на АПК и на основанията по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В този смисъл и доколкото в АПК не се съдържа регламентация относно процесуалното действие по спиране на производството поради преюдициално запитване от значение за спора, приложение намират нормите на НПК, в който смисъл е и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. дело № 7/2008 г., а не тези на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по-специално правилото на чл. 228 ГПК, на което се е позовал първостепенният съд. Според жалбоподателя в чл. 488, ал. 1 НПК е предвидена възможност единствено за съда, който е отправил преюдициалното запитване, да спре производството по делото до постановяване на тълкувателния акт на СЕС, поради което спиране като процесното, когато преюдициалният въпрос е формулиран от друг съд/състав, е недопустимо. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата си сочи, че националният съд е длъжен винаги да установи обусловеността на правния спор от отговора на поставения пред СЕС въпрос, и доколкото в случая това не е сторено, е налице самостоятелно основание за отмяна на постановеното съдебно определение. В заключение твърди, че има множество висящи аналогични на настоящия правни спорове, чието забавяне би затруднило съдебната система и е равнозначно на отказ от правосъдие. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АС – Стара Загора и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – И. Б. М., от [населено място], община Марица, област Пловдив, в писмен отговор, подаден чрез адв. Й. Лалова от Адвокатска колегия (АК) – Хасково, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли атакуваният съдебен акт да се остави в сила. Алтернативно излага доводи за недопустимост на частната жалба, във връзка с което се позовава съдебна практика. Претендира разноски. Върховният административен съд, след като извърши служебна проверка за допустимостта на частната жалба, приема следното: Производството пред АС – Стара Загора е образувано по касационна жалба на директора на НТУ към АПИ, подадена чрез юрк. П. Иванова, срещу Решение № 357/20.09.2023 г., постановено по АНД № 798/2023 г. по описа на Районен съд (РС) – Стара Загора, с което по жалба на И. Б. М. е отменено Наказателно постановление (НП) № 005179/11.10.2022 г., издадено от директора на НТУ към АПИ, за налагане на административно наказание "глоба" в размер на 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на основание чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). За да постанови атакуваното определение за спиране на съдебното производство по делото, касационният състав на АС – Стара Загора е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/2023 г. по отправено с определение от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на АС - Хасково, преюдициално запитване за тълкуване на нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, дали предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Решаващият състав е посочил, че разглежданият спор е идентичен от правна и фактическа страна с поставения пред СЕС, поради което е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-61/23 г. на СЕС. С Определение № 1601 от 12.02.2024 г. по адм. дело № 1433/2024 г. настоящият тричленен състав е приел частната жалба за недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. С Определение № 8222 от 03.07.2024 г. по адм. дело № 3794/2024 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил определението на тричленния състав и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба, подадена от директора на НТУ към АПИ. Тричленният съдебен състав, след като съобрази дадените в отменителното определение задължителни указания и прецени доказателствата по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол съгласно постановеното определение на петчленния съдебен състав, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предметът на настоящата проверка предполага произнасяне по правилността на заключението на АС – Стара Загора за наличие на основание за спиране на инициираното пред него като касационна инстанция производство, обосновано с отправеното по Дело С-61/2023 на СЕС преюдициално запитване. От ангажираните доказателства се установява, че пред първата инстанция, контрол върху чиито изводи осъществява административният съд, е атакувано НП № 005179/11.10.2022 г. на директора на НТУ към АПИ, за налагане на глоба в размер на 1800,00 (хиляда и осемстотин) лева, на И. Б. М., за установено от електронната система за събиране на пътни такси, нарушение на ЗДвП. Преди всичко и в контекста на развитите от частния жалбоподател съображения за приложимост на НПК към спора, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че оспорването на наказателните постановления се извършва по реда на специално създадения за целта Раздел V "Обжалване на наказателните постановления, решения, предупрежденията, резолюциите и електронните фишове (Загл. изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.)" от ЗАНН. Като първа инстанция се произнася съответният районен съд (Вж.: чл. 59 ЗАНН), а като втора и последна – съответният административен съд (Вж.: чл. 63в с.з.). С оглед предписанието на чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК. В този смисъл, очевидно касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез института на препращането, като към НПК е реферирано единствено по отношение на касационните основания за отмяна, а към АПК - за всички други въпроси извън тях, към които логично се причисляват и случаите на спиране на производството. Спирането на делото е временна недопустимост на развитието на висящ съдебен процес, характеризиращо се със забрана за извършване на процесуални действия в рамките на определен период. В Глава Дванадесета на АПК е поместена уредбата на касационното производство, каквото предвид фактите по делото, е инициирано пред АС – Стара Загора. Посоченият комплекс от правила не съдържа разпоредба, която да регламентира възможностите за спиране на делото, но чл. 144 АПК въвежда приложение на ГПК към неуредените в Дял Трети въпроси, поради което и доколкото случаят е именно такъв, решаващият състав на АС – Стара Загора правилно е съобразил предписанията на чл. 631 и чл. 633 ГПК. По силата на чл. 633 ГПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Въведеното с посочената норма императивно задължение позволява на всеки съд, пред който са поставени за решаване въпроси, които вече са били отправени до СЕС от друг съд и за които е необходимо исканото тълкуване, да спре производството по висящото пред него дело до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. В случая, административният съд е сезиран с искане да прецени правилността на заключенията на първата инстанция по отношение на законосъобразността на акт за налагане на административно наказание "глоба" на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, според чийто текст водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Същевременно, поставеният по дело С-61/2023 г. на СЕС преюдициален въпрос е във връзка със съответствието с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури на национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. "компенсаторна такса". Очевидно отговорът на СЕС ще има пряко отношение и към спора по КАНД № 315/2023 г. по описа на АС - Стара Загора, поради което съдът правилно е спрял делото до приключване на производството пред СЕС по дело С-61/2023 г. По изложените съображения АС - Стара Загора е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение