Определение № 1196 от 18.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1640/2023 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от А. Б. М. против определение № 493/23.03.2023 г., постановено от състав на ВКС по ч.гр.д. № 147/2023 г. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е недопустима – подадена е срещу съдебен акт, който е окончателен. С определение № 93/24.01.2023г., постановено по ч.гр.д. № 147/2023 г. състав на ВКС се е произнесъл по частна жалба на А. Б. М. против определение № 4224 от 14.11.2022г. по гр. д. № 4134/2022г. на друг състав на ВКС, с което е определение е оставена без разглеждане молбата на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г. по въззивно гр.дело № 6888/2019г. на СГС. Съставът по ч.гр.д. № 147/23 г. е потвърдил преграждащото определение на състава, сезиран с молба за отмяна. Неговото определение е окончателно. А. М. подала молба по ч.гр.д. № 147/23 г. за допълване на горното определение - № 93/24.01.2023г., по съображения, че съставът на ВКС не се е произнесъл по всичките доводи и оплаквания. Тази молба е оставена без уважение от сезирания състав на ВКС с определение № 493/23.03.2023 г. Последното е също окончателно, защото обжалваемостта на актовете по чл. 250 ГПК следва обжалваемостта на съдебните актове, които е поискано да бъдат допълнени (чл. 250, ал. 3). Това изрично е указано и в определението, предмет на настоящата частна жаба. М. не се е съобразила с него, както и с разпореденото в процесуалния закон, и е подала частна жаба, която се явява недопустима и трябва да бъде върната, а производството по нея – прекратено. Настоящото определение по характера си е преграждащо и формално също подлежи на обжалване с частна жалба, но на А. М. следва да бъде указано, че е изчерпала всички възможности за отмяна на влязлото в сила решение, което тя всъщност се домогва да постигне. Поредицата от процесуално недопустими молби и жалби противоречи на общия разум на закона и на изискването за упражняване на предоставените процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави – чл. 3 ГПК, като може да ангажира и деликтната й отговорност. Съгласно приетото в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на ІV г.о. на ВКС, превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата злоупотреба, или и двете. Съдът има задължението да поддържа баланса между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване, разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Ето защо, частната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея частно производство, бъде прекратено. По изложените съображения, съдът