Определение № 25 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 255/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. С определение № 353 от 30.07.2012г. по ч.гр.д. № 255/2012г., на ВКС, ІІ г.о. е оставено в сила определение от 01.03.2012г. по гр. дело №9636/2009г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането на Г. С. Г., М. С. Г. и С. С. Г., [населено място], за изменение на решението от 04.01.2012г. по същото дело в частта му относно разноските. С писмена молба ответницата по цитираното частно производство Е. Л. М., чрез пълномощника си адвокат А., е поискала да бъде допълнено определение № 353/2012г., постановено по настоящото частно гражданско дело като и се присъдят разноски за производството – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА. Ответната страна оспорва настоящата молба като неоснователна в становище по чл.248, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение. Това е така, защото в производството за изменение или допълване на решението в частта за разноските, разноски не се дължат. В този смисъл е и установената съдебна практика /определение №300/2012г. по ч.гр.д.№245/2012г. на ВКС, ІV г.о./. По начало отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото, да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. В производство по чл.248 ГПК се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Ето защо ВКС, състав на ІІ г.о.