Определение № 2508 от 05.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „ Джей Си Деко Имидж“ АД, против Определение №277/09.01.2024г. постановено по АД №11413/2023г. на Административен съд София – град. С определението е оставена без разглеждане жалбата на посоченото дружество срещу твърдян мълчалив отказ на Директор на Дирекция „Градска среда“ в НАГ при Столична община, да се произнесе по заявление с вх. №САГ23-АХ00-267/11.04.2023г. за одобряване на схема за поставяне на свободно стоящ рекламен елемент в имот собственост на заявителя. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София – град е приел, че процесният мълчалив отказ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и чл.214 от ЗУТ, тъй като схемата, чието одобряване е било поискано, определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на рекламния елемент. По аргумент от чл.56, ал.2 от ЗУТ тя предхожда издаването на разрешението за поставянето му, съответно представлява междинен акт за издаването му по смисъла на чл.21, ал.5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Развил и доводи за просрочие на жалбата, дори да се приеме, че обжалването е насочено срещу годен за оспорване административен акт. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Схемата, чието одобряване е било поискано, съгласно чл.56, ал. 2 от ЗУТ, определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обектите по ал.1, т.1 и т.2 от същата норма, сред които попадат и рекламните елементи, но тя няма самостоятелно правно значение и не поражда самостоятелни правни последици. Тази схема предхожда издаването на разрешение за поставяне на рекламния елемент или на отказа да се издаде такова разрешение, които именно са индивидуалните административни актове, подлежащи на оспорване. Следователно, схемата по чл.56, ал.2, изр. първо и второ от ЗУТ, респективно отказът да се одобри такава, представлява междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Предвид изложеното изводът на административния съд, че жалбата срещу процесния мълчалив отказ е недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е законосъобразен, а частната жалба срещу него неоснователна. В този смисъл е и досегашната практика на Върховния административен съд, така например Определение № 5758 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3711/2021 г., II о. Определение № 3932 от 13.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2860/2020 г., II о., Определение №8835 от 12.10.2022г. по адм. д. №8106/2022г. на ВАС и други. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,