Решение № 4529 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2016 г.

Решение № 4529 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Желон" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя Б. И. Б. против решение № 536/11.03.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 1664/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-161403416-091-001/08.04.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП, гр. П., потвърден с решение № 469/09.06.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П. В касационната жалба, като касационно основание се посочва допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са за нарушение на чл. 32 ДОПК при преценката за връчване на заповедта за възлагане на ревизия и неправилно определена данъчна основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО. Според касатора съдът не е съобразил оплакването му, че данъчната основа следва да се изчислява от датата на издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз, а не от датата на регистрация на ЕТАФП. Поддържат се доводи за нарушение на чл. 202 ГПК, като не е кредитирано допълнителното заключение на в. л. П. Т. и незаконосъобразност на определения дневен оборот от 38.02 лева на таксиметров шофьор, въз основа на изследвани 5 броя дефискализирани ЕТАФП на дружеството. Искането е за отмяна на решението. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. П., чрез процесуалния си представител юрк. М. Х. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение. Съображения за неоснователност на жалбата са изложени в представената по делото писмена защита на юрк. Бъчварова. Претендират се разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "Желон" ЕООД, гр. П. е начислен ДДС в размер на 265 015.01 лева и съответните лихви от 38 949.81 лева, както и корпоративен данък за 2013 г. в размер на 139 821.72 лева и съответните лихви от 14 519.30 лева. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за установяване задължения по ЗДДС за периода от 01.04.2013 г. - 31.12.2013 г. и по ЗКПО за периода от 22.02.2013 г. -31.12.2013 г. За ревизирания период на 2013 г. е установено, че дружеството не е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО - обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК за определяне на задълженията за корпоративен данък. В хода на ревизията "Желон" ЕООД не е представило счетоводни документи, поради което е обосновано и основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - липса или непредставяне на счетоводна отчетност по ЗСч, която не дава възможност за определяне данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. От фактическа страна съдът е установил, че "Желон" ЕООД е вписано в търговския регистър на 22.02.2013 г. и през ревизираните периоди на 2013 г. е осъществявало таксиметров превоз на пътници въз основа на удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрова дейност № 10709/05.03.2013 г. издадено от изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" /ИА АА/. Към удостоверението е приложен списък на 159 автомобила. При ревизията е констатирано, че за периода 22.02.2013 г. - 31.12.2013 г. от ИА АА до ТД на НАП - П. са изпратени 266 уведомления за регистрирани от дружеството общо 266 броя електронни таксиметрови апарати с фискална памет (ЕТАФП). О. О. предприятие "Организация и контрол по транспорта, гр. П. на органите по приходите е предоставен списък на водачите и регистрационните номера на автомобилите, за които през 2013 г. са издадени разрешителни за таксиметров превоз - общо 260 за периода от 01.03.2013 г. до 31.12.2013 г. Наред с таксиметровата дейност ревизираното дружество е извършвало и търговия на дребно с разнородни хранителни стоки в обект, находящ се в гр. П., ул. "Б. Т." №..., с регистрирани три броя ЕКАФП. Във основа на данните от фискалната памет на 5 броя дефискализирани ЕТАФП на дружеството, предоставени от ИА АА, органите по приходите са изчислили среднодневен оборот на фискалните устройства - 38.02 лева. Въз основа на така установения дневен оборот и останалата събрана информация, са изчислени приходите от таксиметрова дейност от всеки регистриран ЕТАФП на "Желон" ЕООД от датата на въвеждане в експлоатация до датата на дефискализация, респективно до 31.12.2013 г. /л. 430 - 436/. По този начин е установено, че към 30.04.2013 г. дружеството е достигнало оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и е следвало да се регистрира в срок до 14.05.2013 г. В ревизионния акт е прието, че на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 ЗДДС дружеството дължи ДДС от 29.05.2013 г. При определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО е взет декларирания оборот по регистрирани ЕКАФП и оборота на регистрираните от ИА АА и въведени в експлоатация ЕТАФП. По ЗКПО като разходи са признати установените при ревизията плащания на такси за разрешения за превоз към О. П., разходи за гориво и лизингови вноски, за диспечерски услуги, за покупка на стоки и получени други услуги, за заплати и осигурителни вноски. При така установените факти, съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, като издаден от компетентни органи по приходите и въз основа на обосновани основания по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ДОПК за прилагане на особения ред за облагане. Въз основа на заключението на съдебно - счетоводната експертиза съдът е приел за законосъобразно определената данъчната основа за облагане по ЗДДС и ЗКПО и установения размер на начисления ДДС и корпоративен данък за 2013 г. Решението е правилно постановено. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 32 от ДОПК при преценката за надлежно образуване на ревизионното производство. Съдът е описал подробно предприетите от органите по приходите процесуални действия. Съгласно чл. 32 ДОПК връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, чл. на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни. Тези обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса на кореспонденция. Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет (ал. 4). Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. (ал. 5). В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен. (ал. 6). Съгласно чл. 32, ал. 7 ДОПК датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение. От доказателствата по преписката се установява, че в случая са спазени изискванията по чл. 32 ДОПК за връчване на ЗВР № 1403416/31.07.2014 г. С протоколи от 11.08.2014 г. и от 19.08.2014 г. е удостоверено, че дружеството, неговият управител или упълномощено лице за получаване на съобщения не са открити на адреса за кореспонденция. На 19.08.2014 г. е поставено съобщение № 70-00-13490/19.08.2014 г., което е свалено на 03.09.2014 г. На 19.08.2014 г. съобщението е публикувано на интернет страницата на НАП. До дружеството е изпратено и писмо с обратна разписка чрез куриер М и БМ Експрес от 21.08.2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 7 ДОПК датите на поставяне - 19.08.2014 г. и сваляне на съобщението - 03.09.2014 г. са удостоверени с подпис на органа по приходите върху самото съобщение. От изложеното следва, че първоначалната заповед за възлагане на ревизията е надлежно връчена чрез прилагане към досието на 03.09.2014 г. Поради това следва да се приеме, че ревизионният акт е издаден въз основа на надлежно образувана ревизия и от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Неоснователно е възражението, че вследствие на нарушения на процесуалните правила в хода на ревизията и в първоинстанционното производство, на дружеството не е дадена възможност да представи доказателства. Всички искания за представяне на документи и писмени обяснения от ревизираното лице са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК. С жалбите по административен и съдебен ред, както и по реда на чл. 219, ал. 1 АПК от жалбоподателя не се представени писмени доказателствата във връзка с приходите от осъществяваната търговска дейност, включително документите за отчет на ЕТАФП по чл. 17 и чл. 23 от Наредба № 35/3.11.1999 г. за функционалните и технически изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (книга, заверена от ИА "Автомобилна администрация", периодични отчети от ЕТАФП, дневни финансови отчети, пътни книжки, пътни листове на водачите), за да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, което би довело до различни изводи, относно наличието на основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК и размера на данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък. Неоснователно е и възражението за неправилно определен начален момент на таксиметровата дейност и на това основание неправилно определена данъчна основа за облагане с ДДС и корпоративен данък по ЗКПО. Видно от заключението на вещото лице всички приходи, установени по ревизионния акт се отнасят за периода след 05.03.2013 г., когато е издаденото удостоверението за извършване на таксиметрова дейност. Дружеството не е ангажирало никакви доказателства във връзка с твърдението си, че началният момент на осъществяване на таксиметровата дейност е от момента на издаване на разрешителното за извършване на таксиметрова дейност на съответния водач. С разпореждане от 03.07.2015 г. съдът е дал указания по разпределението на доказателствената тежест. Задачата, поставена от дружеството на вещото лице е да провери на кои дати са извършени отделните фискални регистрации на всеки автомобил и да провери размера на извършените продажби, като при отговора на тази задача съобрази датата на издаване на лиценза на извършване на таксиметрова дейност. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 202 от ГПК като не е кредитирал допълнителното заключение на ССЕ. В това заключение вещото лице определя дневния оборот за един таксиметров автомобил в размер на 33.24 лева на база данните от демонтирани ЕТАФП, предоставени от ИА АА като средно статистическа величина с изключване на стойностите с най-голямо отклонение. Така направеното изчисление не се подкрепя от останалите доказателства по делото, поради правилно не е кредитирано. Необходимо е да се посочи, че според заключението така изчисления оборот не оказва влияние на началния момент за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС - 14.05.2013 г. установен в ревизионния акт. При доказани основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК за облагане с ДДС и корпоративен данък и основание по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК за облагане по ЗКПО, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт се считат за верни до доказване на противното. В случая от дружеството не са ангажирани никакви доказателства за действителните приходи от дейността и оборота на отделните таксиметрови автомобили, съответно за оборота и реализираните приходи от регистрираните и използвани от дружеството ЕТАФП. Поради това изводът за законосъобразност на установените на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК данъчна основа и размер на задълженията по ЗДДС и ЗКПО следва да бъде споделен. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 7113.06 лева. Водим о горното, Върховният административен съд, първо отделение,