Определение № 10702 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, както следва: Частна жалба от „Солент Филм“ ООД с ЕИК 202232704 със седалище и адрес на управление в гр. Божурище, представлявано от управителя А. М. чрез представител по пълномощие – адв. А. Терзийска от Адвокатска колегия – София против Определение № 1151/29.07.2026 год., постановено по административно дело № 1074/2026 год. по описа на Административен съд – София-област. Твърди се, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на това твърдение се сочи, че с предходно постановен и влязъл в сила съдебен акт – Определение № 839/18.06.2026 год., постановено по административно дело № 1336/2025 год. по описа на Административен съд – София-област е определен характера на оспорения административен акт и реда за неговото разглеждане. За неправилен е приет извода на първоинстанционния съд, че същия не може служебно да приеме жалба, адресирана към административния орган, като такава, адресирана до съда, доколкото адресирането и наименованието на документа не са достатъчно основание да бъде отречено съдържащото се в него съдебно оспорване. Допълнено е и с твърдението, че дори и така подадената жалба да е неясна или нередовна, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 158 от АПК, а не да прекратява производството по делото. За неправилни са приети и доводите на съда, относно приложимостта на чл. 130, ал. 4 от АПК, тъй като спорът по своя предмет е подведомствен именно на съда. В този смисъл се сочи, че писмо вх. № 01-1342/17.07.2025 год. действително представлява и има характер на жалба против Заповед № 194/11.07.2025 год., т. 4 на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален Филмов Център“ (ИА „НФЦ“) и удостоверение рег. № ФК2-42/11.07.2025 год. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален Филмов Център“, чрез представител по пълномощие – адв. Е. Йотова от Адвокатска колегия - София против Определение № 1151/29.07.2026 год., постановено по административно дело № 1074/2026 год. по описа на Административен съд – София-област, в частта, с която административната преписка е изпратена на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ за произнасяне по компетентност по искането, обективирано в писмо вх. № 01-1342/17.07.2025 год., подадено от „Солент Филм“ ООД. В условията на евентуалност се обжалва Определение № 1151/29.07.2026 год., постановено по административно дело № 1074/2026 год. по описа на Административен съд – София-област и в частта, с която производството по делото е прекратено. Твърди се, че първоинстанционния административен съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от АПК, като в оспореното определение не е посочено на какво правно основание следва да започне ново административно производство, какъв административен акт следва да бъде издаден, дали се дължи допълване, изменение, поправка, възобновяване или ново определяне на размера, коя част от заявлението е останала фактически и правно неразрешена и защо Заповед № 194/11.07.2025 год. не представлява произнасяне по целия заявен финансов размер. По мнение на оспорващия, съдът е изпратил преписката на изпълнителния директор без да установи наличието на административноправен предмет, по който този орган дължи ново упражняване на властнически правомощия. Заявено е също, че Определение № 839/18.06.2026 год., постановено по административно дело № 1336/2025 год. по описа на Административен съд – София-област съставлява влязъл в сила съдебен акт, породил конкретни процесуални последици и определил реда за последващото движение на преписката. Аргументите на оспорващия са допълнени и с твърдението, че дори и волята на оспорващия да не е била ясно заявена в иницииралото производството писмо, то в изпълнение на задължението си по чл. 158 от АПК е следвало да даде указания за отстраняване на нередовностите. С оглед така заявените възражения, от страна на частния жалбоподател е заявено искане за отмяна на оспорения съдебен акт само в частта, с която административната преписка се връща на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ за произнасяне по компетентност по искането, като се остави в сила определението, в частта му с която производството по делото се прекратява. В условията на евентуалност е заявено и искане за отмяна на оспореното определение в цялост и връщане на делото на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Заявено е и искане за присъждане на разноски. По делото е постъпила и допълнителна молба от частния жалбоподател, чрез процесуалният му представител – адв. Е. Йотова, с приложени към нея списък на разноските и доказателства за реалното им заплащане, като е уточнено, че претендираните разноски са в размер на 613,55 евро. След анализ на приложените по делото доказателства, настоящият касационен състав приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред Административен съд – София-област е започнало по повод жалба от „Солент Филм“ ООД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален Филмов Център“ да се произнесе по писмо, вх. № 01-1342/17.07.2025 год. По повод това оспорване, с Определение № 839/18.06.2026 год., постановено по административно дело № 1336/2025 год., състав на Административен съд – София-област е оставил без разглеждане жалбата и е върнал преписката на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“ с указания да проведе процедура по чл. 152 от АПК по отношение на писмо вх. № 01-1342/17.07.2025 год. с подател „Солент Филм“ ООД и изпрати същото като жалба на местно компетентния административен съд. В мотивите на този съдебен акт е прието, че с оглед съдържанието на писмо вх. № 01-1342/17.07.2025 год., то по своята същностна характеристика съставлява жалба срещу общия размер на допустимите разходи на територията на Република България за проекта „Жертва/SACRIFICE“ и съответно срещу размера на подлежащите за възстановяване разходи, определени въз основа на Приложение от 09.07.2025 год. към Протокол № 3 от 28.05.2025 год. на Финансова комисия – Втори състав, съответно със Заповед № 194/11.07.2025 год. – т. 4 и Удостоверение рег. № ФК2-42/11.07.2025 год. на изпълнителния директор на ИА „НФЦ“. Мотивите на съда са допълнени и с изричното посочване, че писмо вх. № 01-1342/17.07.2025 год. имащо характер на жалба следва да се изпрати на компетентния административен съд, който да разреши въпросите по редовността, допустимостта и основателността на същото с естеството му на съдебно оспорване. Така постановения съдебен акт не е бил оспорен и е влязъл в сила. В изпълнение на влязлото в сила съдебно определение, административният орган е изпълнил задължението си по чл. 152 от АПК, като е изпратил в Административен съд – София-област административната преписка по депозираната от „Солент Филм“ ООД жалба с вх. № 01-1342/17.07.2025 год. срещу решенията на Финансовата комисия – втори състав, действаща като консултативно-експертен орган, относно проекта „Жертва“, кандидатстващ за финансиране по реда на чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за филмовата индустрия. По повод така изпратената жалба и приложената към нея административна преписка, състав на Административен съд – София-област е постановил Определение № 1151/29.07.2026 год. по административно дело № 1074/2026 год. по описа на съда, с което е прекратил производството по делото и е изпратил преписката на директора на ИА „НФЦ“ за произнасяне по компетентност по искането, обективирано в писмо вх. № 01-1342/17.07.2025 год. с подател „Солент Филм“ ООД. В мотивите на съдебния акт е прието, че сезиращият документ - писмо вх. № 01-1342/17.07.2025 год. с подател „Солент Филм“ ООД не е адресиран до съда, като дори и да се приеме, че същото е с характер на жалба, то тя е адресирана до изпълнителния директор на ИА „НФЦ“. В този смисъл е формиран извод, че жалбата, депозирана от дружеството не е подведомствена на Административен съд – София-област. Мотивите на съда са допълнени и с аргумента, че след като писмото е адресирано до друг орган и от съдържанието му ясно личи искане да бъде разгледана от него, съдът не може служебно да приеме, че това е жалба до съда. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. В случая, с постановен и влязъл в сила съдебен акт – Определение № 839/18.06.2026 год., постановено по административно дело № 1336/2025 год. по описа на Административен съд – София-област е определен характера на иницииралото първоинстанционното производство писмо с вх. № 01-1342/17.07.2025 год. с подател „Солент Филм“ ООД, а именно като жалба срещу индивидуален административен акт – заповед и удостоверение, издадени от изпълнителния директор на ИА „НФЦ“. Приемайки, че въпросното писмо съставлява съдебно оспорване, състав на първоинстанционния административен съд е изпратил същото на административния орган с указания за изпълнение на изискванията по чл. 152 от АПК – администриране на жалбата, чрез комплектоването й с цялата административна преписка и изпращането й в компетентния да разгледа спора административен съд. С оглед горното, настоящият съдебен състав приема за неправилен и необоснован довода на първоинстанционния административен съд, обективиран в мотивите на оспореното определение, че доколкото писмото е адресирано до административния орган – изпълнителния директор на ИА „НФЦ“, то не е налице съдебно оспорване. Както правилно сочат и двамата частни жалбоподатели, начина по който е наименовано оспорването и адресирането му до административния орган не биха могли да се приемат като достатъчно основание за отхвърляне на съдържащото се в писмото волеизявление за съдебно оспорване на индивидуалния административен акт. Съдържанието на иницииралото първоинстанционното производство писмо недвусмислено обосновава извод за оспорване именно на административен акт – Заповед № 194/11.07.2025 год. и издаденото въз основа на нея удостоверение, доколкото се оспорва определения от административния орган размер на разходите, подлежащи на възстановяване, съгласно решение на комисията от 09.07.2025 год., като се развиват твърдения за конкретни пороци в тези актове. Споделими са и възраженията на двамата частни жалбоподатели, относно допуснато от първоинстанционния административен съд неизпълнение на задължението му по чл. 158 от АПК. Дори и да се приеме, че сезиращата жалба не отговаря на нормативно регламентираните изисквания за съдържание (в частност на чл. 150, ал. 1, т. 1 от АПК – посочване на съда), разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от АПК вменява задължение на съдията-докладчик в първоинстанционния съд да остави жалбата без движение, като изпрати на оспорващия съобщение да отстрани констатираната нередовност в 7-дневен срок. От данните по делото се установява, че това нормативно задължение не е изпълнено от съда. С оглед горното, настоящият касационен състав приема, че оспореното определение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По отношение на заявеното от частния жалбоподател - изпълнителен директор на ИА „НФЦ“, чрез процесуалния му представител адв. Е. Йотова искане за присъждане на разноски, на основание чл. 236, във вр. с чл. 226, ал. 3 от АПК, произнасяне дължи първоинстанционния административен съд с крайния съдебен акт в зависимост от изхода на спора. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,