Определение № 11023 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9218/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл.от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Б. С., чрез адв. Пушева, против определение № 5258 от 09.06.2025 г. постановено по адм. дело № 908/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас. Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за производството пред Върховен административен съд.. Ответната страна - командирът на военно формирование 26720 – Черноморец, в отговор по частната жалба излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното определение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение, на основание чл. 159 т. 4 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на С. Б. С. против мълчалив отказ на командира на Военно формирование 26720- Черноморец, формиран по заявление, получено на 25.03.2025 г., с което С. С. е заявил, че не желае да бъде възстановен на предишната или друга длъжност, съответстваща на притежаваното от него военно звание и професионална квалификация, както и че желае да бъде прекратен договора му за военна служба, на основание чл. 162, т. 6 във вр. с чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 80 от ППЗОВСРБ и да му бъдат заплатени дължимите обезщетения и присъдените съдебни разноски. За да постанови определението, първоинстанционният съд е приел, че със заповеди № РД-126/20.02.2023 г. № ЛС-02/22.02.2023 г. и № ЛС-03/27.02.2023 г., издадени от командира на Военно формирование 26720- Черноморец, С. С. е дисциплинарно уволнен, прекратен е договора му за военна служба и е отчислен от списъчния състав на Военно формирование 26720-Черноморец. По негова жалба, посочените три заповеди са отменени с решение № 1329/15.02.2024 г. по адм.дело № 470/2023 г. по описа на Административен съд- Бургас, оставено в сила с решение № 1460/18.02.2025 г. по адм.дело № 4888/2024 г. на Върховния административен съд. След влизане в сила на съдебното решение, С. С. е подал заявление до командира на военното формирование, изпратено по пощата с обратна разписка, получено от адресата му на 25.03.2025г., че не желае да бъде възстановен на предишната си или друга длъжност, съответстваща на притежаваното от него военно звание и професионална квалификация, иска да бъде прекратен договорът му за военна служба на основание чл. 162, т. 6 във вр. с чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 80 от ППЗОВСРБ и да му бъдат заплатени дължимите обезщетения по чл.234, чл.227 ал.1, чл.199 и чл.224 ал.1 т.1 от ЗОВСРБ, размера на които бъде съобразен с размера на брутното месечно възнаграждение към момента на прекратяване на договора за военна служба както и да му бъдат заплатени присъдените съдебни разноски. Последвало издаването на Заповед № ЛС-9/13.05.2025 г. на командира на Военно формирование 26720- Черноморец, с която е прекратен договорът за военна служба и С. С. е освободен от длъжност и от военна служба, считано от 19.05.2023 г., като е разпоредено да му бъде изплатено парично обезщетение при освобождаване от военна служба, след приспадане на сумите, изплатени въз основа на отменената от съда заповед за освобождаване от военна служба. Заповедта е връчена на С. С. на 15.05.2025 г. С последващи заповеди № ЛС-10/14.05.2025 г. и № ФСД-36/19.05.2025 г. на командира на Военно формирование 26720- Черноморец, връчени на жалбоподателя съответно на 15.05.2025 г. и на 19.05.2025 г., последният е отчислен от списъчния състав и е определен размера на полагащото му се обезщетение при освобождаване от военна служба. При тези фактически установявания, първоинстанционният съд развил доводи, че жалбата е процесуално недопустима, на основание чл.159 т.1 от АПК, тъй като в 14-дневния срок по чл.172 ал.2 от ЗОВСРБ не е подадено заявление за възстановяване на заеманата пред отмяната на уволнението длъжност. В този срок не е подадено и заявление за отказ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, поради което в конкретната хипотеза липсвало задължение за произнасяне и мълчалив отказ не е формиран. От друга страна, съдът е приел, че в двумесечния срок по чл. 172, ал. 2 от ЗОВСРБ, изтекъл на 18.05.2025 г., командирът на военното формирование се е произнесъл с изрични актове- заповеди № ЛС-9/13.05.2025 г., № ЛС-10/14.05.2025 г. и № ФСД-36/19.05.2025 г., с които целените от жалбоподателя правни последици са постигнати, при което за последния липсва правен интерес от оспорването и прекратил производството по делото, на основание чл.159 т.4 от АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Независимо, че производството по делото е образувано по жалба на С. С. срещу мълчалив отказ, формиран по негово заявление, получено на 25.03.2025г. от командира на Военно формирование 26720- Черноморец, в делото се съдържа и жалба от С. Б. С., чрез адв. Пушева, до Административен съд – Бургас, чрез командира на военното формирование, срещу заповед № ЛС-9/13.05.2025 г., Заповед № ЛС-10/14.05.2025 г. и Заповед № ФСД-36/19.05.2025 г., трите заповеди издадени от командира на Военно формирование 26720- Черноморец, с искане за отмяната им. С издаването на посочените заповеди и конкретно на Заповед № ЛС-9/13.05.2025 г. правния интерес на частния жалбоподател от оспорването в производството не е отпаднал. Със заповед № ЛС-9/13.05.2025 г. е прекратен договора за военна служба и С. С. е освободен от длъжност и от военна служба, считано от 19.05.2023г., на основание чл.162 т.2 вр. с чл.160 ал.1 т.2 и чл.170 ал.1 т.1 от ЗОВСРБ и чл.76 ал.1 т.4 от ППЗОВСРБ – на основание, различно от посоченото в заявлението на жалбоподателя, с различни правни последици, поради което и за него е налице правен интерес от оспорване на акта. Според чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са били нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Посочените критерии, възпроизвеждащи разпоредбата на чл.120 от Конституцията на РБ, са определящи за наличие на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на оспорване. Искането за прекратяване на договора за военна служба не е удовлетворено на посоченото от жалбоподателя в заявлението му основание, при което са нарушени негови субективни права и законни интереси и правния му интерес е налице, а оспорването е допустимо. Съгласно чл. 58, ал. 3 АПК, когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна. Идентично е съдържанието и на чл. 172, ал. 3 от същия кодекс - когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. Според задължителните указания, дадени в т. 8 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г., в случаите, когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ и е последвал изричен такъв, то жалбата срещу мълчаливия отказ следва да бъде разглеждана като жалба срещу постановения по-късно изричен отказ.( арг. и от чл. 172, ал. 3 и чл. 58, ал. 3 АПК). При съобразяване с посочените разпоредби и с тълкуването, дадено с т. 8 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 5 от 22.09.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г., първоинстанционния съд е следвало да поиска жалбоподателят да уточни жалбата си срещу кой акт поддържа - срещу мълчаливия или срещу последвалия изричен отказ и съобразно изявлението му извърши съответните съдопроизводствени действия. По изложените съображения прекратителното определение на Административен съд - Бургас, като постановено при неправилно прилагане на закона следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд, за продължаване на съдопроизводствените действия. По претендираните разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд с акта си по същество. Предвид изложеното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение