Определение № 54 от 03.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1910/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Прокуратурата на РБ срещу определение № 307 от 2.2.2015 г по гр.дело № 2 448/2014 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И. М. М. сумата 1 969, 44 лв на основание чл.78 от ГПК, представляващи разноски по делото. В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на процесуалния закон.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искането за присъждане на разноски бъде отхвърлено като неоснователно. Ответникът по частната жалба И. М. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.И. В..Подържа, че определението е правилно и изцяло съобразено с процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С определение № 548 от 21.8.2015 г, постановено по ч.гр.дело № 1910/2015 г, настоящият състав на ВКС е спрял на основание чл.229 т.4 от ГПК производството по същото до приключване с окончателен съдебен акт на гр.дело № 1911/2015 г на ВКС, Четвърто ГО. Отпаднала е процесуалната пречка по движение на делото, тъй като с решение по гр.дело № 1911/15 г на ВКС, Четвърто ГО е отменено въззивното решение в частта, с която предявеният от И. М. М. иск по чл.2 от ЗОДОВ е уважен за разликата над сумата 20 000 лв до сумата 40 000 лв и същия е отхвърлен, а в останалата част решението на САС е оставено в сила. Следователно производството по ч.гр.дело № 1910 г/15 на ВКС, Четвърто ГО следва да бъде възобновено. По основателността на частната жалба. От данните по делото се установява, че И. М. М. е предявил срещу Прокуратурата на РБ иск по чл.2 ал.1 т.3 предл.1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 600 лв. С решение № 2670 от 16.4.2014 г, постановено по гр.дело № 9933/13 г, Софийски градски съд, ГК е присъдил на И. М. сумата 40 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 3 600 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение, както и разноски съобразно уважената част в размер на 1400 лв.До пълния предявен размер от 50 000 лв искът за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен като неоснователен. По жалби на двете страни, съответно в уважителната и отхвърлителната част, с решение № 2208 от 2.12.2014 г по гр.дело № 2 448/14 г Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав е потвърдил решението на СГС, но не се е произнесъл по искането на ищеца за присъждане на разноски за въззивната инстанция.Поради това ищецът е подал молба по чл.248 от ГПК. С обжалваното определение, САС по реда на чл.248 от ГПК е приел, че производството пред въззивната инстанция е образувано по повод въззивна жалба, подадена от ищеца срещу първоинстанционното решение в частта, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата 10 000 лв, и по въззивна жалба на ответника в частта, с която исковете за присъждане на имуществени и неимуществени вреди са уважени за сумата 43 600 лв.С въззвното решение е потвърдено първоинстанционното такова.Обжалваемият интерес за всяка от страните е формиран обаче не само от размера на претенцията в защита, на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията на въззивната жалба на противната страна, срещу която страната се е защитавала.Правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК предпоставя съобразяване както на уважената спрямо отхвърлената част на собствената претенция, така и съобразяване на отхвърлената спрямо уважената част на претенцията на противната страна.При това положение съдът е приел, че ищецът е провел успешна защита до размера на 43 600 лв-отхвърлена въззивна жалба на ответника до тази сума, а Прокуратурата на РБ е провела успешна защита до размера на 10 000 лв-отхвърлена част.Следователно дължимите разноски са 74 % от сторените от ищеца или сумата 1969, 44 лв, които са присъдени на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Въззивният съд е процедирал законосъобразно. При образувано производство по жалби на двете страни, когато същите са приети за неоснователни, разноските не остават в тежест на лицата, които са ги направили, а страните имат право на разноски пропорционално на размера на защитимия интерес. С оглед изхода на спора по исковете обаче определението следва да бъде отменено в частта, с която на ищеца са присъдени разноски над сумата 984, 72 лв до сумата 1969, 44 лв и в тази част молбата му по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без уважение. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение