Решение № 205 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6910/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. В., от гр. Велико Търново, чрез особен представител адвокат Т. Пъшева от ВТАК против решение № 1433 / 07.05.2025 г. по адм. дело № 328/2025 г. на Административен съд – Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 27, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – П. Т. Л., от гр. Елена изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение. Ответниците Р. Ю. В., от гр. Елена и директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Елена не изразяват становища. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Намира съдебното решение за необосновано, като съдът не е отчел приложените към административната преписка документи и социален доклад – предложение за предприемане на спешна мярка за закрила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 1433 / 07.05.2025 г. по адм. дело № 328/2025 г. на Административен съд – Велико Търново е отменил заповед № ЗД/Д-ВТ-Е-005/15.04.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Елена, с която детето К. Р. В. е настанено в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, [населено място] за срок до произнасяне на съда по чл.28 от Закона за закрила на детето. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за незаконосъобразността му по чл. 146, т.4 АПК. Решението е правилно. Административният орган е приложил мярка за закрила "предоставяне на социална услуга - резидентен тип" по чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето - временно настаняване на децата в ЦНСТДБУ [населено място], за срок до произнасяне на съда с решение. Спешността е обоснована от сигнала на бащата на детето – заявление синът му да бъде изведен от дома им и настанен в ЦНСТДБУ. Сигналът не съдържа конкретни обстоятелства, но тъй като органите на Дирекция „Социално подпомагане“ са работили и преди по този случай са предприели спешните мерки, позовавайки се на предходни факти, сочещи проблеми в развитието и възпитанието на детето К.. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 ППЗЗДет. спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето, като настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". В разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 ЗЗДет. е предвидено дете да може да бъде настанено извън семейството, когато е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Заповедта за временно настаняване по чл.27 ЗЗДет. има привременен характер, с оглед на нуждата бързо да се уреди положението на децата, които са жертва на насилие и по отношение на които съществува сериозна опасност от увреждане. Обосновано административният съд е приел, че в случая от доказателствата по делото не може да се направи извод за наличие на възникнала такава спешност от вземане на мярката, с цел да се запази живота и здравето на детето. Посочените в процесната заповед данни не могат да обосноват извод за риск от сериозна опасност от увреждане на детето. Обстоятелства, че детето е поставено в риск, не могат да бъдат твърденията на подателя на сигнала, нито твърденията на служебно назначения процесуален представител на детето в касационната жалба. Същите не са подкрепят от доказателствата по делото. Видно от доклад за оценка на постъпил сигнал, изготвен на 26.03.2025 г. от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Елена е, че в отдел "Закрила на детето" има отворен случай за детето К. и изготвени планове за действие. Вярно е обстоятелството, че родителите на детето не полагат достатъчно грижи за него, но тези обстоятелства не обосновават хипотезата на чл.25, ал.1, т.3 ЗЗДет. – те да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Неглижирането на родителските задължения не представлява трайна невъзможност. Излагат се съмнения за психичното равновесие на майката, но не се представят медицински документи в тази връзка. Обстоятелството, че детето има 15 неизвинени отсъствия, не изисква спешност при взимане на мярката. Понятието "насилие" за целите на закрилата на детето е дефинирано в чл.11 ЗЗДет. и обхваща случаи на въвличане на детето в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; нарушаване на достойнството му чрез методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; използване на детето за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и сексуално насилие; въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности. Всеки конкретен случай следва да отчита, че настаняването на дете извън семейството се налага като крайна мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. От съдържанието на социалните доклади и останалите приложени доказателства, като протоколи от проведени срещи, сведения от училището на детето, се установява необходимостта от налагане на мярка по отношение на детето, но не и по спешност временното му настаняване в социална институция. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение