Определение № 565 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 649/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 16819 от 19.12.2023г., подадена от К. Г. Ф., чрез процесуалния представител адвокат С., с искане за допълване на постановения по делото акт: решение № 181 от 22.11.2023г., в частта му за разноските с присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2 ЗА, за въззивната инстанция и за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба на другата страна. В предоставения срок е постъпило становище от ответната страна – Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т., за неоснователност на направеното искане. Счита, че следващите се за касационната инстанция разноски вече са присъдени и допълнително не се дължат такива, защото образуваното производство, по което съдът се е произнесъл, е едно. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С решение № 181 от 22.11.2023г., е уважена подадената от К. Г. Ф. касационна жалба, като е отменен в обжалваната част постановения въззивен акт и вместо това е постановен друг, с който е осъдено МВР да заплати допълнително сумите от 10 608лв, разлика между вече присъдените 10 795.20лв. и претендираните 21 403.20лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 3.12.2007г. до 23.11.2014г., ведно със законната лихва от 27.11.2018г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да заплати допълнително сумата от 2 959лв., разлика между вече присъдените 3 011.55лв. и претендираните 5 970.43лв., лихва за забава за периода от 23.02.2016г. до 22.11.2018г. Със същото решение са присъдени в полза на адвокат А. В. С. разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1 621лв. При постановяване на окончателния си акт, съдът не се е произнесъл по своевременното направено искане за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба на МВР, съобразно представен в съдебно заседание списък. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска /както е в настоящия случай/ и при заявено от ищеца искане, съдът следва да присъди направените разноски за възнаграждение за един адвокат. Когато процесуалното представителство се осъществява по реда на чл.38, ал.2 ЗА размерът се определя от съда, на базата на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразявайки цитираните норми, настоящият съдебен състав намира, че следва да присъди допълнително сумите от 1 200лв. /определена съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г. минимален размер на адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба/ и 1 621лв., възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция /съобразно интереса от 13 567лв., включващ сумите от 10 608лв.+ 2 959лв., на основание чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/9.07.2004г./, или общо сумата от 2 821лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение