Решение № 379 от 22.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 349/2009 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 Г. по повод подадена частна жалба от ГПК”Н” гр. Р. против определение от 21.04.2009 год. по гр.д. №170/2009 год. на П. окръжен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 Г. е спряно производството по делото. Спирането е постановено от въззивния съд в срока за произнасяне след като на 07.04.2009 год. е даден ход по същество на делото, образувано по въззивната жалба на Е. “Д” гр. Р. против решение №2 от 14.01.2009 год. по гр.д. №646/2008 год. на Р. районен съд, с което е уважен предявеният от частния жалбоподател в настоящето производство ГПК”Н” гр. Р. против Е. “Д” гр. Р. иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД и последният е осъден да предаде на ищеца владението върху павилион, тип”Р”, находящ се в гр. Р., махала”И” кв.І, с площ от 72 кв.м. ползван като магазин за търговия на дребно. С обжалваното определение П. окръжен съд е спрял производството по делото, поради висящността на производството по гр.д. №304/2008 год. на Р. районен съд със страни Д. М. Ф. и К. М. Ф. и Г. “Н”, образувано на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за нива, вземлището на гр. Р., местността “Горна махала, с площ 0.250 дка, част от което влиза в площта на УПИ *Х в кв.52, застроен с павилион/магазин/. Частният жалбоподател ГПК” Н. ” гр. Р. твърди, че обжалваното определение за спиране е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото спорът по искът с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не е в преюдициалност със спряното дело. Ответникът по частната жалба я оспорва, като твърди, че е налице преюдициалнавръзка между двете дела. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 Г., от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е основателна. Решението по гр.д. гр.д. №304/2008 год. на Р. районен съд, с предмет иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост върху земеделска земя, към момента на отчуждаването й, част от която е включена в УПИ, върху който е построен процесният павилион, не е от значение за правилното решаване на спора за последиците от прекратенето наемно правоотношение между страните по делото. Ищовата кооперация, в качеството си на наемодател, е носител на материалното облигационно субективно право да иска връщането вещта от наемателя, което право не е обусловено от правото на собственост върху същата. Още повече, че в случая предмет на спора, за който неправилно П. окръжен съд е приел наличие на преюдициалност, е иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за част от терена, върху който е построен процесния павилион. Той би могъл да представлява суперфициарна собственост на лице различно от собственика на терена, поради което и на това основание не е доказано значението на решението по гр.д. №304/2008 год. на Р. районен съд за правилноот решаване на настоящия спор. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд