Определение № 733 от 13.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 147/2023 г.

С определение № 93/24.01.2023г., постановено по настоящото дело, произнасяйки се по частна жалба на А. Б. М., ВКС, състав на Четвърто ГО е потвърдил определението № 4224 от 14.11.2022г. по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г. по въззивно гр.дело № 6888/2019г. на СГС. На 24.02.2023г. в съда е постъпила молба от А. М., в която се сочи, че ВКС не е формирал воля относно твърденията й за нарушение на чл. 11 ЗСВ във връзка с участието на съдия А. Ц. в производството по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО и в производството по гр.дело № 1986/2008г. по описа на САС, по което е допуснато обезпечение в полза на И. Ж.. Не се е произнесъл по искането й за спиране на производството до постановяване на ТР по приложението на чл. 22, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Не е взел отношение относно твърденията й за нарушение на чл.306, ал.1 ГПК във връзка с подадената от М. молба за отмяна и твърденията й за нарушено право на участие в производството по гр.дело № 1295/2009г. Поддържа се, че съдът не е обсъдил представените с нарочна молба от 10.01.20023г. по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО писмени доказателства. Искането е с отделен диспозитив съдът да се произнесе има ли злоупотреба със запис на заповед от 27.02.2007г. и на основание чл. 253 ГПК да измени определението си от 23.01.2023г., като вместо това допусне до разглеждане молбата на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г. по въззивно гр.дело № 6888/2019г. на СГС. В предоставения от съда срок, насрещната страна М. С. Ж., не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като съобрази съдържанието на молбата, намира, че отправеното до него искане е с правно основание чл. 250 ГПК. Искането е направено в срока по чл. 250, ал.1, изр.2 ГПК от надлежна страна. Искането за допълване на определението е неоснователно по следните съображения: Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Настоящото дело е образувано по частна жалба на М. срещу определение на друг състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение. С определението, чието допълване се иска, касационният съд в настоящия си състав, се е произнесъл по целия спорен предмет. Неразглеждането в мотивите към съдебния акт на всички доводи, твърдения и искания на М., съдържащи се в частната й жалба против определението от 14.11.2022г., не поражда непълнота на този съдебен акт, по смисъла на чл. 250 ГПК. Твърденията на М. за непроизнасяне на съда по аргументите й, посочени в частната жалба, както и доводите й и исканията в молбата по чл. 250 ГПК са оплаквания, с които страната се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производство по чл.250 ГПК. Мотивите на решението/ определението, макар и дадени в единен писмен документ със самото решение/определение (неговия диспозитив) не подлежат на поправка или допълване по реда на чл.250 ГПК. Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението/определението по направените от страните правни доводи и оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите, обаче не води до непълнота на съдебния акт. Следователно, мотивите към постановения съдебен акт (решение, определение, разпореждане) не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК, а именно такова искане се съдържа в молбата на А. М.. Съдът намира за нужно да отбележи, че по приложението на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК и чл. 11, ал.2 ЗСВ съществува последователна практика на ВКС, макар и част от нея с незадължителен характер - решение № 1101/ 05.12.2008г. по гр. д. № 3113/2007г. на III ГО, решение № 393/11.05.2009г. по гр. д. № 861/2008 г. III ГО, решение № 157/05.07.2017г. по гр. д. № 4579/2016г. на IV ГО, според която основание за отстраняване на съдия по реда на чл. 22, ал. 2 ГПК в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК е налице в случаите, когато в предходен момент съдията е взел участие при постановяване на решение по същото дело в друга съдебна инстанция; ако съдията е участвал в разглеждането на делото в друга съдебна инстанция, но не е постановил еднолично или като част от съдебен състав решение по спора, той няма задължение по чл.22, ал. 2 ГПК да се отстрани от делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК в следващата съдебна инстанция, пред която е висящ същият правен спор. Следва да се посочи е, че с оглед предмета на ч.гр.д. №147/2023г., по което е постановено определението, чието допълване се иска, не са били налице и предпоставките на чл.292 ГПК за спирането му до постановяване на ТР по тълк.дело № 1 от 2023г. на ОСГТК на ВКС. Искането на М. по чл. 253 ГПК е неоснователно. В случая, определението на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, е от категорията определения, които слагат край на делото, и които поради това не могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО