Определение № 60465 от 30.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4968/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. №285728 от 10.11.2020год.,/ с дата на пощенска пратка от 09.11.2010год./, подадена от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, чрез адв.И. С., срещу определение №261065 от 25.09.2020г. по гр. д. № 7046/2020г. на Софийски градски съд, ІV В състав, с което е оставена без уважение частната жалба срещу решение от 30.03.2020год., по гр.дело №9780/2019год. на СРС, 119-ти състав, в частта, имаща характер на определение по чл.242 ГПК, с което е допуснато предварително изпълнение на присъденото на ищцата С. И. Н. обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4 691,31лв. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Излага, че видно от характера на присъдената сума по чл.242, ал.1 ГПК същата не е от категорията, обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с формулирани въпроси. Ответницата по частната касационна жалба не е изразила становище по нея. Частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и 2. определения, с които се дава решение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В случая постановеното въззивно определение не попада в обхвата на чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК след като с него не се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. С него е оставена без уважение частната жалба на ответника срещу определението на първата инстанция, обективирано в решението по делото, с което е допуснато предварително изпълнение на решението, в частта относно присъденото обезщетение по иска с правно основание чл.344, ал.,т.3 КТ вр. с чл.225 КТ, след като е осъден „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на С. И. Н. сумата от 4 691,03лв., обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа поради уволнението. Въззивният съд е приел, че присъденото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се явява заместваща парична компенсация за работа, каквато би била положена и за нея съответно би се получило дължимото трудово възнаграждение, ако не е постановено незаконосъобразното уволнение и то попада под хипотезата на чл.242, ал.1 ГГПК и предварителното изпълнение е допуснато законосъобразно. Разпоредбата на чл. 244 ГПК предвижда обжалваемост на определението, с което се допуска предварително изпълнение с частна жалба и предвидения процесуален ред за обжалване на определението е двуинстанционен. С обжалваното определение не се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Поради което обжалваното определение не и такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В този смисъл е задължителното тълкуване, постановеното в т. І, пети абзац от Тълкувателно решение № 5/12.07.2018г. по тълк. д. №5/2015г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 КТ въззивното определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението/чл.244 ГПК/. Изрично в т.6 от мотивите на цитираното ТР№ 5/2018г. е посочено, че с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се осигурява изпълнението на признато със съдебно решение вземане. Предвид изложеното обжалваният съдебен акт е изключен от касационен контрол, което обуславя процесуалната недопустимост на подадената срещу него частна касационна жалба и същата следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,