Определение № 50215 от 29.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2671/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. С определение № 77 от 27.05.2022 г. по гр. д. № 1700/2022 г. на ВКС, I-во г.о., е оставена без разглеждане молбата вх. № 260590 от 02.02.2022 г. на Д. Т. Я. за отмяна на основание чл.303 ГПК на определение № 264170/26.10.2021 г. по гр. д. № 599/2021 г. на Бургаския районен съд. Съставът на ВКС е приел, че предмет на производството за отмяна по чл.303 ГПК е определение на Бургаския районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба. Прието е, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Съгласно задължителните указания, обективирани в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Съставът на ВКС се е позовал и на мотивите на цитираното тълкувателно решение, в които подробно са изложени съображения кои определения са преграждащи и защо те не подлежат на контрол чрез извънредния способ, с изключение на определението за прекратяване на делото при направен от ищеца отказ от иска. Прието е, че с влизане в сила на прекратителното определение не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита и последният отново може да заяви иск със същото спорно право, поради което прекратителните определения нямат характеристиката на съдебни актове, по отношение на които следва да бъде осигурена процесуалноправна защита чрез извънреден способ за съдебен контрол на изчерпателно изброени и ограничено лимитирани фактически състави. Определението за прекратяване на производството поради неотстраняване в срок на указаните нередовности на исковата молба не притежава посочените характеристики, поради което същото не може да бъде атакувано по реда на специалното извънинстанционно производство по чл. 303 и сл. ГПК. Постановеното от Бургаския районен съд определение не попада и във визираното в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС изключение, съгласно което на отмяна подлежат единствено определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от Д. Т. Я.. Жалбоподателката счита, че предходният тричленен състав на ВКС неправилно се е позовал на мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в настоящия случай предявеният иск е по чл.33, ал.2 ЗС, той е обвързан със срок за предявяването му и затова няма как този иск успешно за бъде предявен наново. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Законосъобразен е изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че определението на съда, с което производството по делото се прекратява поради неотстранени в срок недостатъци на исковата молба, не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Този извод съответства напълно на приетото в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Правилно е прието, че атакуваното в настоящото производство прекратително определение на Бургаския районен съд не попада в посоченото изключение, защото с него производството по делото е прекратено не поради отказ от иска, а поради неотстранени нередовности на исковата молба. Дори ако част от изложените в тълкувателното решение съображения за недопустимост на производството за отмяна да не могат да се отнесат към настоящото дело /след изтичането на двумесечния срок по чл.33, ал.2, изр.2 ЗС искът за изкупуване не може да бъде успешно предявен/, същественото е това, че приетият диспозитив забранява отмяна по реда на чл.303 ГПК на всички преграждащи определения, с изключение на определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска. Обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС съответства на даденото разрешение в тълкувателното решение, поради което то следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,