Определение № 679 от 16.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4771/2015 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. И. К. срещу определение №1015 от 22.04.2015 по гр.д № 481/2015 на Русенски окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ал.1 ГПК е отказано изменение на въззивното решение в частта за разноските С решение № 348 от 06.07.2015г по гр.дело № 481/2015г. на Русенски окръжен съд е потвърдил решение №439 от 07.04.2015г на Русенски районен съд и е постановил разноските във въззивното производство да останат за сметка на страните, както са ги направили. Ответникът по делото е обжалвал решението на Русенски районен съд в частта по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на уволнение, а ищецът е обжалвал същото решение в частта, с която е бил отхвърлен изцяло искът му за обезщетение по чл.221 ал.1 КТ. С обжалваното определение е прието ,че против първоинстанционното решение са подадени неоснователни въззивни жалби и от двете страни, а щом решението на първата инстанция е потвърдено изцяло, разноски не следва да се присъждат на страните по спора, доколкото въззивните им жалби са неоснователни. В частната жалба се изтъква неправилност на определението. Следвало е да се присъдят половината от разноските които частният жалбоподател е направил във въззивното производство, тъй като в него той се е защитавал срещу неоснователната въззивна жалба на другата страна. Ответникът по частната жалба [фирма] е заявил писмен отговор .Определението е законосъобразно .Изтъква ,че разноските на другата страна не са доказано платени и не е бил приложен списък за тях Съдът, след като прецени направените оплаквания и обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение Русенски окръжен съд не е приложил законосъобразно правилото на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК за съразмерност на разноските с оглед уважената част от иска. Действително, когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Но ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК. В случая ,на горното условие отговарят част от разноските,направени във въззивно производство от страна на Г. К., за адвокатска защита. Заедно с неговата въззивна жалба е депозиран и отговор срещу въззивната жалба на другата страна, обжалвала решението в друга негова част. Осъществено е процесуално представителство за жалбоподателя Г. К., затова част от разноските за адвокат, съразмерно на интереса с оглед жалбата на другата страна, следва да му се присъдят на основание чл.78 ал.3 ГПК. Другата страна би могла да се ползва от същото правило, но във въззивното производство са установени само нейни разноски, свързани с въззивната жалба (внесена държавна такса 28 лева ), не и разноски за адвокатска защита по насрещната жалба. Съгл.представения договор за правна помощ и списък ,за процесуално представителство пред въззивна инстанция, частният жалбоподател е платил адвокатски хонорар от 400 лева. Отбелязания начин на плащане удостоверява основание за присъждане на разноските като извършени ,приложен е и бил и списък. Доколкото в договора за правна помощ основанията и вида защита не са отграничени, функционалната обвързаност на отговорността за разноски с изхода на спора обуславя правилото на чл. 78 ал.3 ГПК да се приложи, като се прецени съразмерността. Предвид минималните адвокатски възнаграждения за защита по иска за отмяна на незаконосъобразно уволнение в случая по чл.7 ,т.1 от Наредба №1/2004г на Висш АС ,съпоставени с правния интерес на К. като жалбоподател от друг краен резултат по иска за обезщетението, молбата на частния жалбоподател за присъждане на половината от направените разноски за адвокат, в размер на 200 лева, следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о