Определение № 122 от 19.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 3146/2017 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. К. от [населено място] срещу определение № 2800 от 28.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 4249/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната жалба на И. К. срещу определение от 28.04.2017 г. по ч. гр. д. № 14152/2012 г. на Софийски градски съд за отмяна на допуснато обезпечение на бъдещ иск. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че отмяната на обезпечението е допусната в противоречие с практиката на ВКС по молба на лицето И. Р., което няма качеството на заинтересована страна по смисъла на чл.402, ал.1 ГПК. Навежда оплакване, че въззивният съд е отрекъл правото му на частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечение, без да съобрази обстоятелството, че е присъединен взискател в производството по изп. дело № 368/2015 г. на ЧСИ Н. М., в рамките на което е насочено изпълнение върху предмета на обезпечението - 1/20 ид. ч. от административна сграда в [населено място], [улица]. Излага доводи, че с оглед постановките на т.5 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС от качеството на присъединен взискател произтича правния интерес да обжалва определението по чл.402, ал.2 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника И. Р. - гражданин на Република К., който оспорва частната жалба като недопустима и неоснователна и изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Възражението на ответника, че частната жалба е недопустима, тъй като частният жалбоподател не е легитимиран да обжалва определението за отмяна на обезпечението, е неоснователно. Въпросът дали частният жалбоподател има право да обжалва определението по чл.402, ал.2 ГПК е от значение за правилността на обжалваното определение, с което това право е отречено. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: С определение от 28.04.2017 г. по ч. гр. д. № 14152/2012 г. на Софийски градски съд е отменено на основание чл.402, ал.2 ГПК допуснатото по делото обезпечение на бъдещ осъдителен иск за парично вземане в полза на Н. К. против [фирма] чрез налагане на възбрана върху недвижим имот на ответника - 1/20 ид. ч. от административна сграда в [населено място],на [улица]. Отмяната на обезпечението е допусната по молба на И. Р., за който е прието, че се легитимира като частен правоприемник на молителя в обезпечителното производство /ищец по бъдещия иск/ Н. К.. Правоприемството е установено от представеното с молбата постановление от 11.01.2017 г. по изп. дело № 592/2016 г. на ЧСИ М. Ц., с което на И. Р. е възложено вместо плащане вземането, предмет на обезпечения бъдещ иск, което е прехвърлено с договор за цесия от първоначалния кредитор Н. К. на И. П. К.. Определението за отмяна на обезпечението е обжалвано с частна жалба от И. П. К. пред Софийски апелативен съд. За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, с което частната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, Софийски апелативен съд е приел, че по силата на възлагането вместо плащане, представляващо „родееща се с цесията правна фигура”, вземането, предмет на защита с обезпечения бъдещ иск, е преминало в патримониума на взискателя в изпълнителното производство И. Р. и предишният кредитор И. К. няма интерес да обжалва определението, отнасящо се до неговото обезпечаване. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. Отмяна на обезпечение се допуска по молба на заинтересованата страна - чл.402, ал.1 ГПК, ако са налице предпоставките по чл.402, ал.2 ГПК. Понятието „заинтересована страна” не е дефинирано в закона, но в съдебната практика /част от която е цитирана от жалбоподателя/ е възприето разрешението, че обезпечението засяга правните сфери на страните в обезпечителното/исковото производство и по правило те са заинтересовани да искат отмяна на обезпечението, а съответно и да обжалват определението по чл.402, ал.2 ГПК. Според т.6 от Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, трето лица, което не е страна в обезпечителното и в исковото производство, е легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяната й, ако е действителен собственик на възбранения имот, неправилно посочен като имот на ответника по обезпечения иск. Частният жалбоподател И. К. не е участвал като страна нито в обезпечителното производство пред Софийски градски съд, в рамките на което е допуснато обезпечението на бъдещ иск, нито в последващото исково производство, и с оглед на това той не е заинтересована страна с права в производството по чл.402 ГПК. Придобиването с договора за цесия на вземането на кредитора, в чиято полза е допуснато обезпечението, е ирелевантно за преценката на допустимостта на подадената пред Софийски апелативен съд частна жалба, включително като се има предвид, че преди отмяната на обезпечението вземането е възложено вместо плащане на основание чл.510 ГПК на лицето, поискало отмяна на обезпечението. От страна на жалбоподателя не се твърдят права на собственост върху възбранения недвижим имот, а и доколкото същият се противопоставя на отмяната на обезпечителната мярка възбрана, наличието на правен интерес от предприетото обжалване не може да бъде аргументирано с указанията в т.6 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Правото на частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечение не може да бъде изведено и от поддържаните пред настоящата инстанция доводи, свързани с качеството на частния жалбоподател на присъединен взискател по изпълнително дело, в рамките на което е насочено принудително изпълнение върху обекта на обезпечителната мярка „възбрана”. Участието в изпълнителното дело не е последица от развитието на спорното правоотношение, по повод на което е допуснато обезпечението на бъдещ иск, а произтича от други правоотношения, поради което от качеството „присъединен взискател” за жалбоподателя не е възникнало право да обжалва определението за отмяна на обезпечение, допуснато в развилото се без негово участие обезпечително производство. Частният жалбоподател е обосновал правния си интерес от обжалване на определението по чл.402, ал.2 ГПК със задължителните указания в т.5 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. С т.5 от цитираното тълкувателно решение ОСГ. на ВКС се е произнесло по въпроса кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. В случая частният жалбоподател не е кредитор с допуснато в негова полза обезпечение, което означава, че посочените указания са неприложими. Като е преценил частната жалба за недопустима и я е оставил без разглеждане, Софийски апелативен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Недопустимостта на частната жалба, с която е бил сезиран Софийски апелативен съд, е препятствала възможността за проверка на допустимостта на обжалваното с нея определение и за произнасяне по оплакването на частния жалбоподател, че определението е постановено по молба на ненадлежна страна. Поради това не следва да се обсъждат доводите на частния жалбоподател, че лицето И. Р. не е заинтересована страна по смисъла на чл.402, ал.1 ГПК и че подадената от него молба за отмяна на обезпечението е била недопустима. Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,