Решение № 15371 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2012 г.

Решение № 15371 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3675/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът Димитър Иванов моли да бъде отменено решение № 26/7.02.2012 г. по адм. д. № 1052/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 071101626/20.07.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против РА в обжалваната част да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. В писменото становище моли да бъде отменено решението на директора на ДОУИ - Велико Търново в частта, с която е отменено извършено прихващане на ДДС за периода м. 01 - 11.2005 г. като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата Димитър Иванов, действащ като ЕТ "Митовски - 91 - Димитър Борисов" срещу РА № 071101626/20.07.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която за данъчни периоди 2005 - 2009 г. са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ общо в размер на 70 254,43 лв. с лихви. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. Обосновано съдът е приел, че са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по правилата на чл. 122 - 124 ДОПК. Съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен орган по приходите след проведена по правилата на ДОПК ревизия. Едноличният търговец е извършвал автомобилни превози с товарни автомобили, производство и продажба на строителни материали, и строителни услуги. За ревизираните периоди, жалбоподателят е предоставял свои средства в касата на предприятието на едноличния търговец, както следва: за 2005 г. е предоставил сума от 70 178 лв., осчетоводена по сметка 107 - сметка на собственика; през 2006 г. са внесени 29 900 лв., осчетоводени по сметка 499 - други кредитори; през 2007 г. са внесени 1 700 лв., а през 2009 г. - 2 696,13 лв. Внесените суми надвишават декларираните като получени облагаеми доходи от дейността на жалбоподателя като едноличен търговец за ревизираните периоди, поради което съдът и ревизиращите органи правилно са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и констатациите в РА, и е достигнал до обоснован извод, че в РА данъчната основа за облагане по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ е определена в съответствие с чл. 122, ал. 2 ДОПК и чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което в РА законосъобразно са определени данъчните задължения на ревизираното лице по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за ревизираните периоди. Правилен е изводът на съда, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК относно липсата на доставка по фактурата на "Виастрой 2002" ЕООД и липсата на доказателства за предаване на заемни средства от Христо Иванов и Иванка Христова. След като са осчетоводени разходи, надвишаващи приходите на предприятието обосновано в РА е прието, че са налице укрити приходи от дейността. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на касатора за повторно включване на едни и същи суми при определяне на данъчната основа предвид описания в РА начин на формиране на данъчната основа, който е съобразен с чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК, както и с чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, който е приложим след като е установено, че вложените средства в касата на предприятието надвишават значително тези, декларирани от търговска дейност. Твърденията на касатора за получени средства по договори за заем, сключени с Христо Иванов и Иванка Христова, не са доказани. Законосъобразни са изводите на съда, че договорите за заем са частни документи, които нямат обвързваща доказателствена сила и следва да е доказано предоставянето на заемните средства по тези договори. Обосновано съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за получаването на сумите по заемните договори. Неоснователен е доводът на касатора, че на основание чл. 5 ДОПК органите по приходите следва служебно да прилагат института на давността. Погасителната давност е материалноправен институт и по приложимият чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Неоснователно е и възражението за погасяване на задължението по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. по давност. Ревизията е започнала с връчването на заповед за възлагане на ревизия № 1100715 от 21.02.2011 г., която е връчена на ревизираното лице на 23.02.2011 г. - преди да е изтекъл срокът по чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.), който е приложим за 2005 г. По цитирания текст давностният срок започва да тече на 1.01.2007 г. и до 23.02.2011 г. 5-годишният давностен срок не е изтекъл, а със започване на ревизията и обжалване на издадения РА давността е спряла да тече. В съответствие с чл. 156, ал. 1 ДОПК съдът е приел, че възраженията против решението на директора на ДОУИ - Велико Търново в частта, с която е отменен РА в частта за задължения по ЗДДС и в частта на извършено прихващане не следва да се обсъждат, тъй като делото няма за предмет отменената част от РА. Искането в писменото становище на касатора да се отмени решението на директора на ДОУИ - Велико Търново в частта за отмяна на извършено прихващане в РА в касационното производство не следва да се обсъжда, поради липса на такъв предмет по делото и поради въвеждане на искането в делото след срока за подаване на касационната жалба. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,