Определение № 4207 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4067/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. М., Т. И. М. и С. Т. Н., чрез адвокат А. С., срещу определение № 415 от 15.08.2022 г. по гр. д. № 327/2022 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 236 от 4.07.2022 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Жалбоподателите считат атакуваното от тях определение за неправилно. От насрещната страна И. И. М. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира следното: Обжалваното определение е постановено от Окръжен съд – Пазарджик като въззивна инстанция и касае въпроса за изменение на въззивното решение в частта на присъдените разноски. По отношение на него приложение намира разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. първо, пр. второ ГПК (ред. - ДВ, бр. 50 от 2015 г.), съгласно която компетентен да се произнесе по жалбата е съответният апелативен съд, в случая – Апелативен съд – Пловдив. Това е така, защото в случая не е подадена касационна жалба срещу решението на Окръжен съд – Пазарджик, която да наложи разглеждането на частната жалба от ВКС, предвид обусловеността на отговорността за разноски от крайния изход на спора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,