Определение № 108 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 713/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 31385 от 12.02.2021 г., подадена от В. С. С. срещу разпореждане от 27.01.2021 г. по въззивно частно гр.д. № 2102/2020 г. на Софийски апелативен съд. Жалбоподателят твърди, че не е просрочил частна жалба вх. № 932/18.09.2020 г. Иска отмяна на обжалваното определение „като постановено в нарушение на закона и морала на юристите изобщо“. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Въззивно частно гр.д. № 2102/2020 г. на Софийски апелативен съд е образувано по множество частни жалби на В. С. срещу необжалваеми разпореждания на СГС. С определение № 11858 от 2020 г. състав на апелативния съд е оставил същите без разглеждане и е прекратил образуваното пред себе си дело. В. С. е подала частна жалба вх. № 932/2020 г., която е върната с разпореждане от 02.10.2020 г. поради просрочие. Срещу последното разпореждане е подадена нова частна жалба, оставена без движение с указание за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Поради неизпълнение и тази частна жалба е върната с последващо разпореждане от 27.01.2021 г. Същото е предмет на настоящото дело. То е правилно, за съда няма друга възможност, освен да върне подадената частна жалба, щом в указания срок страната не е отстранила нередовностите. Доводите на жалбоподателя, че разпореждане без номер, не може да я „засегне, тъй щото не може да спазва срок за обжалване на акт, който нее валиден и законен, без номер в електронната система към ВСС“, не държат сметка за действащото законодателство. Задължението на жалбоподателя да изпълни даденото указание се следва от чл. 262 ГПК, към която препраща чл. 275, ал. 2 ГПК, а последиците при неизпълнение са връщането й. Номерацията на разпорежданията не са въздигнати от законодателя като условие за тяхната валидност, а страната получава препис от съдебните актове, които не са подписани. Важното е страната да се запознае с волята на съда, обективирана в акта, и да организира следващите се процесуални действия. Неоснователно е оплакването, че въззивният съд е трябвало да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса. Тази молба е оставена без уважение още от първостепенния Софийски градски съд, като актът на СГС не е отменен, нито се твърди, че има промяна в обстоятелствата, изискващи преразглеждане на въпроса. В заключение, частната жалба е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение