Определение от 03.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3651/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалби на Р. И. С., К. И. Б., Б. И. П., С. С. Т., К. С. Х., Л. Л. К., С. С. Г., А. М. Р. и М. В. Б. против Наредба № Е-РД-04-1 от 12.3.2020 г. издадена от Министъра на енергетиката/ oбн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.; изм. с Решение № 7276 от 3.07.2023 г. на ВАС на РБ и Решение № 1037 от 10.02.2025 г. на ВАС на РБ - бр. 16 от 25.02.2025 г., в сила от 25.02.2025 г.; доп., бр. 42 от 23.05.2025 г., в сила от 25.02.2025 г.; изм. с Определение от 11.07.2025 г. на ВАС на РБ и Определение № 8625 от 4.09.2025 г. на ВАС на РБ - бр. 75 от 12.09.2025 г., в сила от 12.09.2025 г./. С определение от 09.10.2025г. съдът е оставил без движение жалбата на Й. З. Б. против процесната Наредба и е указал на този жалбоподател в предвидения в закона срок да обоснове и докаже в какво се състои правният му интерес от оспорване на акта. Правния си интерес от присъединяване към оспорването от Б. е обосновал с предявен срещу него иск от „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на топлинна енергия за периодите 01.07.2017г.-30.04.2018г. и 01.05.2018г.- 30.04.2019г. по което е образувано гр.д.20201110144145/2020г. на СРС. Приложено е и копие от исковата молба. Жалбоподателят следва да бъде конституиран като страна по делото, като му бъде указана и доказателствената тежест. С горепосоченото определение, в друга негова част, констатирайки, че на 18.03.2025 г. е депозирана молба с искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕС от жалбоподателите С. Г. и С. Т., която не е администрирана и преписи от която не са били връчвани на останалите страни в производството, съдът е разпоредил съответните дължими процесуални действия, включително връчване на преписи от тази молба. Постъпили са мотивирани становища за неоснователност направеното искане от министъра на енергетиката, чрез пълномощника Т. Перничева, с дата 22.10.2025г. и от К. И. Б. с дата 27.10.2025г. В становището на К. Б. изрично се подчертава, че настоящата инстанция, като първа инстанция по решаването на спора, не е задължена да отправи искане до СЕС. Настоява се, че следва делото незабавно да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. В същата молба е противопоставено изрично възражение срещу продължаващото присъединяване на други лица към оспорването. По това възражение съдът следва да посочи, че същото е неоснователно, доколкото при наличието на осъществено редовно оспорване засегнатите от акта лица могат да се присъединят към оспорването, а ползващите се от акта лица - да встъпят на страната на административния орган. Постъпило е и становище от А. М. Р., в което същият поддържа, наред с други искания, пападащи извън обхвата на преценка по настоящото дело, искане за прогласяване нищожност на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.3.2020 г. Наред с това е изразено становище за неотносимост на въпросите, формулирани в молбата от 18.03.25г. на Г. и Т., като според този жалбоподател същите следва да бъдат преформулирани съобразно направени от него предложения. Останалите страни, редовно уведомени, не са изразили становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване, като подадено от надлежни страни по аргумент от разпоредбата на чл. 629, ал. 1, предл. второ ГПК, е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно, по следните съображения: Преди всичко следва да се посочи, че напълно идентични искания са били предмет на разглеждане от ВАС, състав на четвърто отделение, по адм.д. № 7512/2023г., и същите са счетени за неоснователни, а молбата, в която са били инкорпорирани е оставена без уважение. Съставът споделя мотивите, изложени в определение по горепосоченото дело от 05.07.2024г. и не намира основания да постанови различен резултат по молбата, депозирана по настоящото дело, за отправяне на преюдициално запитване, включително при съобразяване на преформулираните въпроси от А. Р.. За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 628 ГПК поставя като условие за отправяне на запитване /по преценка на съда/, разпоредбата от правото на Европейския съюз или на акт на негов орган, да е от значение за правилното решаване на делото. Другояче казано следва да е налице преюдициалност, каквато в случая не е налице. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол, като преценката за това принадлежи на съда. С оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС и най-вече - с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между националния съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. Но от друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. В случая, обаче, такава необходимост не е налице, а оттам и не са установени предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 от ДФЕС Съдът има правомощието да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, но формулираните от С. Г. и С. Т., както и преформулираните от А. Р., конкретни въпроси, по същността си не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган, което освен, че е недопустимо, е предмет на съдебния контрол, осъществяван от националния съд. Искането за отправяне на преюдициално запитване, следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, съдът