Определение № 157 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 859/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 19344/01.11.2021г., подадена от „Кукла 2006“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Г. Г. от САК, против определение № 2713 от 15.10.2021г. по в.ч.гр.д.№ 3089/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено определение № 260110 от 21.05.2021г. по гр.д. № 6671/2018г. постановено от Софийски градски съд по реда на чл. 64 ГПК, с което е отхвърлена молбата на „Кукла 2006“ ЕООД за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите на въззивна жалба вх.№158451 от 20.12.2019г., подадена от дружеството срещу решение 7328 от 31.10.2019г. по гр.д.№6671/2018г. по описа на СГС, дадени с разпореждане от 10.03.2021г. и връчено на 12.06.2020г. Потвърдено е и разпореждане №274439 от 21.05.2021г. на съдията-докладчик, постановено по гр.д.№6671/2018г. на СГС, с което е върната частна жалба вх.№276856 от 22.10.2020г., подадена от „Кукла 2006“ ЕООД срещу разпореждане №16838 от 23.06.2020г., с което е върната въззивна жалба вх.№158451 от 20.12.2019, подадена от дружеството срещу решение №7328 от 31.10.2019г. по дело №6671/2018г. на СГС поради неизпълнение на указания, дадени с разпореждане от 10.03.2021г., връчено на 12.06.2020г. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. За неправилен счита извода на съда, че е налице редовно връчване на разпореждането със съответните указания, като поддържа, че този довод е наведен в подадената от него частна жалба с вх.№326850/10.06.2021г. Твърди, че лицето, което е вписано като получател и обозначено като „юрк.Б. А.“ не работи нито сътрудничи в кантората на адвокатите, които са представлявали дружеството към този момент (адв.Й. К. и адв.Л. Б.). Поддържа, че в този смисъл е направил и оспорване истинността на документа като неавтентичен и неверен. Поддържа също така, че своевременно е направено оспорване на разписката от 12.06.2020г., връчена на лице, вписано като „юрк.Б. А.“ и на разписката от 02.07.2020г., в която е вписано, че е връчена на адв.Й.К. – колега, по които оспорвания твърди, че съдът не се е произнасял, ограничавайки се само до констатацията, че положеният подпис е видимо идентичен с този, който адв.К. е положил върху исковата молба. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал поисканата графологична експертиза. Моли обжалваното определение да бъде отменено и вместо това бъде възстановен срокът за извършването на съответните съдопроизводствени действия. В представеното изложение поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение по гр.д.№539/2009г. на II г.о. на ВКС; определение №7 от 05.01.2017г. по ч.т.д.№2496/2016г. на ВКС; определение №539/01.12.2010г. по гр.д.№472/2010г. на I г.о. на ВКС, по следните въпроси: 1.При направено в срок оспорване валидността на връчване и оспорване на официален документ – съдебна призовка, ведно с доказателствени искания за назначаване на графична/почеркова експертиза за установяване неистинността на подпис на лице, поставен върху официален свидетелстващ документ, как следва да се разпредели доказателствената тежест при оборване на презумпцията за валидност на връчването и допуситмо ли е съдът да отхвърли искането само на основание своя лична преценка, че „…положеният подпис е видимо идентичен…“. 2.Недопускането от страна на съда на направено изрично оспорване по реда на чл. 193 ГПК на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ – съдебна призовка, направено надлежно в срок с оглед доказване твърденията за липса на връчване/нередовност на връчването, преглажда ли по-нататъшното развитие на делото и представлява ли това нарушение на съда на вменените му задължения за пълно, всестранно и безпристрастно изследване на всички факти и обстоятелства от значение за изхода на делото; 3.Какви са доказателствените средства и процесуалния ред за оспорване на връчване на съдебни книжа и оспорване презумпцията за материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ – съдебна призовка; 4.Задължение само за държавна такса и разноски за първа инстанция при заплатена държавна такса за въззивно обжалване в срок отразява ли се на редовността на въззивната жалба и евентуалното ѝ връщане от съдията-докладчик и прекратяване на производството по делото явява ли се тежко процесуално нарушение на съда. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК третото лице-помагач ЧСИ М. Н. П. чрез процесуалния си представител адв.Д. Д. от Б., изразява становище, че жалбата е неоснователна и предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК ответниците „Омега – Б – Г“ ЕООД и „Тани Пропърти“ ООД, чрез процесуалния си представител адв.Б. В. от САК, изразяват становище, че жалбата е неоснователна и предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице по изложените в отговора съображения. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Про Арм“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв.М. Н. К., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съдът приема следното: С решение №7328, постановено на 31.10.2019г. по гр.д.№6671/2018г. по описа на Софийски градски съд, I г.о. е отхвърлен предявеният от „Кукла 2006“ ЕООД срещу „Омега – Б – Г“ ЕООД и „Тани Пропърти“ ООД установителен иск за признаване право на собственост върху къща №1 и къща №2, изградени на етап „груб строеж“ в ПИ с идентификатор ...........по КККР на [населено място] и предявеният срещу „Про Арм“ ЕООД по реда на чл. 108 ЗС иск за предаване владението върху тези обекти. Срещу така постановеното решение на 20.12.2019г. е подадена въззивна жалба с вх.№158451 от „Кукла 2006“ ЕООД. С разпореждане от 30.12.2019г. на жалбоподателя са били дадени указания да внесе по сметка на САС държавна такса в размер на 2303.10лв. Съобщението е връчено в адвокатската кантора на адв.Л. П. Б., процесуален представител на дружеството, на адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.6, като на 17.01.2020г. сумата е внесена, на 20.01.2020г. вносната бележка е представена в съда, на 22.01.2020г. е разпоредено връчването на преписи от жалбата и след постъпване на отговорите жалбата е изпратена на въззивния съд (САС). С разпореждане №194 от 06.03.2020г. на зам. председател на САС преписката е върната на СГС за администриране, тъй като е установено, че дължимата държавна такса както за първоинстанционното, така и за въззивното производство не е събрана в пълния размер – общо 9212.42лв. за първоинстанционното производство и общо в размер на 4606.21лв. за въззивното. С разпореждане от 10.03.2020г. по гр.д.№6671/2018г. по описа на СГС съдията-докладчик е оставил без движение подадената от „Кукла 2006“ ЕООД въззивна жалба с указания в едноседмичен срок по сметка на СГС да бъде внесена държавна такса в размер на още 4606.21лв., а по сметка на САС да бъде внесена държавна такса за въззивно обжалване в размер на още 2303.10лв. Дадени са указания в същия срок да бъде представен и документ за внесената държавна такса. Съобщението с указанията е изпратено до „Кукла 2006“ ЕООД чрез процесуалния представител адв.Л. П. Б. на адрес [населено място], [улица](П. П.) №50, ет.1, ап.6 на 10.03.2020г., след което на 22.06.2020г. е постъпила молба вх.№56906, подадена от адв.Л. П. Б., с приложено платежно нареждане в изпълнение на разпореждането от 10.03.2020г., удостоверяващо, че на 18.06.2020г. по сметка на САС дружеството е внесло сумата от 2303.10лв. държавна такса по подадената жалба. Съобщението с указанията е върнато като връчено с отбелязване, че на 12.06.2020г. е получено от лице с нечетливо обозначена функция (вероятно юрк.) с посочени имена Б. А. и нечетливо изписана фамилия, като връчването и отразените в съобщението данни са удостоверени от призовкар (връчител) С. Б. С.. С разпореждане №16838 от 23.06.2020г. на съдията-докладчик по гр.д.№6671/2018г. въззивна жалба с вх.№158451/20.12.2019г., подадена от „Кукла 2006“ ЕООД е върната, като е прието, че в законоустановения срок констатираните нередовности не са били отстранени – съобщението е получено от представител на дружеството на 12.06.2020г. като документ за заплатена държавна такса е представен едва на 22.06.2020г., т.е. след изтичането на законоустановения срок. Върху разпореждане №16838/23.06.2020г. на съдията-докладчик по гр.д.№6671/2018г. е извършено отбелязване, че на 10.07.2020г. е влязло в сила – съобщението е изпратено на адреса на кантората на адв.Л. П. Б. (гр.София, [улица], ет.1, ап.6) и върху същото е отбелязано, че е било връчено на 02.07.2020г. на адв.Й.К. – колега. На 22.10.2020г. от „Кукла 2006“ ЕООД е подадена молба с вх.№276853 с искане срокът за отстраняване на нередовностите на въззивна жалба с вх.№158451/20.12.2019г. да бъде възстановен с уточнението, че същият не е и започнал да тече, доколкото съобщението с указанията не е било надлежно връчено. Наведени са доводи, че връчване, извършено не чрез упълномощения представител на дружеството на посочения от него съдебен адрес и не на адреса на дружеството чрез друго лице – служител на дружеството, е в противоречие н разпоредбите на ГПК и е нередовно. Твърди се, че получателят на книжата – Б. А., не е служител/работник нито на дружеството, нито на адвоката, вкл. към момента на връчване на съдебните книжа, както и че дължимата държавна такса вече е внесена, т.е. нередовностите на въззивната жалба са отстранени. По така подадената молба СГС е образувал производство, провел е открити съдебни заседания и е дал възможност на молителя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. С определение №269100 от 21.05.2021г., постановено по гр.д.№6671/2018г., молбата на „Кукла 2006“ ЕООД за възстановяване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на въззивна жалба с вх.№158451/20.12.2019г. е оставена без уважение. На 22.10.2020г. от „Кукла 2006“ ЕООД е подадена и частна жалба с вх.№276856 срещу разпореждане 016838/23.06.2020г., с което подадената от дружеството въззивна жалба е била върната. Частната жалба е подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.Й. К. от САК с доводи, касаещи ненадлежното връчване на указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, както и на разпореждането за връщане на въззивната жалба и твърдения, че подписът върху разписката за връчване на съобщението за връщане на въззивната жалба не е положен от него. Поискано е назначаване на съдебно-графологична експертиза, която да установи дали положеният ръкописен текст и подпис са на посочения като получател адв.К.. С разпореждане №274439/21.05.2021г. на съдията-докладчик по гр.д.№6671/2018г. по описа на СГС частна жалба с вх.№276856/22.10.2020г. е върната, като е прието, че същата е подадена след изтичането на предвидения в закона срок. При тези данни с обжалваното по настоящето дело определение №2713/15.10.2021г. въззивният съд е приел, че както определение №269110/21.05.2021г., така и разпореждане №274439/21.05.2021г. са правилни и следва да бъдат потвърдени. Изложени са съображения, че съобщението, съдържащо указанията за отстраняване на нередовностите на подадената въззивна жалба (внасяне допълнително на още 2303.10лв. държавна такса) е връчено на съдебния адрес (гр.София, [улица], ет.1, ап.6) и получено от лице, представило се като юрисконсулт с имената Б. А., за което е прието, че е служител в посочената кантора, тъй като с писмена молба от 22.06.2020г., подадена от адв.Л. Б. е представено копие от банков документ, с което по сметка на САС е внесена допълнително определената държавна такса в размер на 2303.10лв. и по този начин нередовностите на въззивната жалба са били отстранени на 18.06.2020г. Посочено е, че така ищецът е останал задължен само за държавни такси и разноски за първоинстанционното производство, но въпреки това съдията-докладчик с разпореждане №16838 от 23.06.2020г. е върнал въззивната жалба. Взето е предвид, че това разпореждане за връщане на въззивната жалба не е било обжалвано в едноседмичния срок и съответно е влязло в сила на 10.07.2020г., при което е посочено, че съобщението с препис от разпореждане №16838 от 23.06.2020г. е връчено на 02.07.2020г. на посочения актуален съдебен адрес и получено от адв.К., който е един от пълномощниците на дружеството, при което положеният подпис видимо е идентичен с този, който адв.К. е положил върху исковата молба. Взето е предвид също така, че „Кукла 2006“ ЕООД е подало едновременно молба за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба и частна жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. Както определението, с което молбата за възстановяване на срока е оставена без уважение, така и разпореждането за връщане на частната жалба срещу разпореждането, с което е била върната въззивната жалба, са приети за правилни, по съображения, че разпореждане №16838 от 23.06.2020г., с което въззивната жалба е била върната, е влязло в сила. При така изложените от въззивния съд съображения, следва да се приеме, че поставените в изложението правни въпроси не биха могли да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване – по така поставените въпроси в обжалваното определение въззивният съд не се е произнасял. Тези въпроси касаят дейността на първоинстанционния съд по провеждане на производството по чл. 64 ГПК, както и валидността на извършеното от съдебния служител връчване на съдебни книжа. В основата на крайния извод на въззивния съд по правилността на обжалваните пред него определение, постановено в производство по чл. 64 ГПК и разпореждане за връщане на въззивна жалба обаче не са съображения, касаещи редовността на връчването на сочените от жалбоподателя съобщения, нито обстоятелството кой носи тежестта да установи обстоятелствата, свързани с това връчване (дали същото е извършено на лице, имащо правото да получи съдебните книжа и то по начин, това получаване да ангажира дружеството). Въззивният съд е приел и двата обжалвани акта за правилни единствено по съображение, че разпореждане №16838 от 23.06.2020г., с което въззивната жалба е била върната, е влязло в сила. Правен въпрос, свързан с този извод обаче по делото не се поставя. Следва да се отбележи също така, че и сочените от жалбоподателя актове на тричленни състави на ВКС не обосновават извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване. В решение № 632 от 11.10.2010г., постановено по гр.д.№539/2009г. на I г.о. на ВКС съдът се е произнасял по въпроси, касаещи възстановяване на правото на собственост върху имот, отчужден по реда на ЗНЧИМП, вкл. за правата на наследниците по завещание на лицата, от които имотът е бил отчужден. Въззивното решение е било обезсилено като постановено срещу ненадлежно легитимирано лице по причина, че страната е починала преди последното съдебно заседание, проведено в производството пред въззивния съд. Подобни въпроси обаче в производството по настоящето дело не са били поставяни и съответно по такива въпроси въззивният съд не се е произнасял. В определение №7 от 05.01.2017г. по ч.т.д.№2496/2016г. на II т.о. на ВКС е прието, че при получаване на съобщението от „друго лице” по см. на чл. 46, ал. 2 ГПК, за да бъде надлежно осъществено връчването на съдебни книжа на „друго лице” е необходимо това лице да е сред изрично посочените в ал. 2 на чл. 46 ГПК и то да е изразило съгласие да приеме и предаде книжата на адресата, което съгласие да е обективирано чрез подписа на лицето върху съобщението. Полагането на подпис от страна на получилото книжата „друго лице” е достатъчно, за да се приеме, че то е дало съгласие за приемането на книжата и е запознато със задължението да предаде същите на адресата. В разгледаната хипотеза съобщението е било връчено на жалбоподателя по неговата месторабота, чрез офис-асистент и така извършеното връчване е прието от съда за надлежно. Настоящата хипотеза обаче е различна, тъй като съобщението не е било връчвано на физическо лице по неговата месторабота. В определение №639 от 01.12.2010г. по гр.д.№472/2010г. на I г.о. на ВКС пък е прието, че при липса на разписка за връчване на съобщение до страна в производството връчването не може да се приеме за надлежно. В настоящия случай обаче хипотезата е съвършено различна, тъй като такава разписка е налична. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение