Определение № 4718 от 08.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3940/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Постъпила е частна жалба от И. К. З. срещу Определение № 280/27.02.2025 г., постановено по касационно наказателно административно дело/КНАХД/ № 1149/2024 г. по описа на Административен съд София - област/АССО, с което е оставена без разглеждане като недопустима касационната й жалба й срещу Решение №126/01.08.2024 г. по адм. наказателно дело №67/2024 г. по описа на Районен съд/РС/- Елин Пелин и производството по КНАХД №1149/2024 г. е прекратено. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че има правен интерес от обжалване на решението на РС -Елин Пелин, за да се установи действителното правно положение - извършено ли е деяние, евентуално дали З. го е извършила, виновно ли е извършено. Районният съд е отменил издаденото срещу нея наказателно постановление/НП/ поради нарушени производствени правила,в частност техническа грешка, а „причината за отмяна на наказателното постановление е за да спомогнат лицата, изготвили НП и акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ да избегнат отговорност“. З. сочи, че е обосновала правния си интерес от обжалване на решението на РС, защото иска да бъде установена обективната истина и поради това, че „претендира обезщетение за причиненото й от невярно и незаконно обвинение“. Иска да бъде отменено определението и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Началникът на Районно управление/РУ/ - Елин Пелин не депозира отговор по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Производството пред Районен съд- Елин Пелин е образувано по жалба на И. З. срещу Наказателно постановление № 50/14.12.2023 г. на Началника на РУ - Елин Пелин, с което ѝ е наложена „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР - за това, че на 29.11.2023 г. около 8:10 часа в [населено място] Пелин не е изпълнила устно полицейско разпореждане, изразяващо се в непредставянето на документ за самоличност и преустановяване на саморазправянето с началник влак С. К.. РС с решение, предмет на касационното производство пред АССО е отменил горецитираното наказателно постановление. АССО е намерил, че касационната жалба на И. З. срещу Решение № 126/01.08.2024 г. на РС - Елин Пелин е недопустима, поради липсата на правен интерес на жалбоподателя да оспорва решение, с което е отменено наказателно постановление с предмет налагане на глоба в размер на 100 лева на И. З.. Посочено е, че с обжалваното пред АССО решение не се създават задължения и не може да се приеме, че е налице пряко засегнат интерес на З.. Право да го оспорят имат само тези лица, за които е налице правен интерес от това. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването. Интерес от съдебно обжалване имат само онези лица, чиито права и законни интереси актът нарушава или застрашава. В този аспект негативно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. - към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал.2 от Конституцията на Република Б. "засегнати" в процесуалноправен аспект са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респ. в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно оспорения акт. В обобщение АССО е приел, че направеното от И. З. Обжалване на решението на Районен съд - Елин Пелин, с което е отменено горецитираното наказателно постановление, не обосновава правен интерес у същата. Оспорването по никакъв начин не рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя, тъй като предметът на спора - решението на районен съд не създава нито права, нито задължения за същата, нито ограничава нейни права, свободи или законни интереси. Определението е правилно. Като споделя изцяло изложените мотиви на АССО и на основание чл.236, вр. с чл.221, ал.2, изр. 2-ро от АПК препраща към тях, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи, че при обжалването на решения на районен съд, постановени в производства по Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, е приложим редът по АПК, арг.от разпоредбата на чл.63в от ЗАНН. Наказателнопроцесуалният кодекс/НПК/ се прилага само доколкото в ЗАНН няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване. В случай, че частният жалбоподател претендира вреди, причинени от районния съд при разглеждане на делото по обжалване на процесното наказателно постановление, то приложимият ред е по ГПК, арг. от разпоредбата на чл.2, ал.1, т.4, вр. с ал.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. По изложените съображения обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение