Определение № 7568 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на З. К., представлявана от адвокат С. Владимирова, против Определение № 839/07.05.2026 г., постановено по административно дело № 197/2026 г. по описа на Административен съд – Сливен. С оспореното определение са оставени без разглеждане жалбата й срещу Разрешение за строеж № 24/03.02.2026 г. на Главния архитект на Община Сливен, искането съдът да упражни косвен съдебен контрол върху Заповед № РО-15-1001/30.05.2023 г. на Кмета на Община Сливен и искането за спиране изпълнението на оспорения акт, като производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното определение, за противоречието му с материалните норми и процесуалните правила, като се оспорва изводът на съда за отсъствие на заинтересованост по смисъла на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Ответната страна, Главен архитект на Община Сливен не изразява становище по спора. Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че оспорващата не обосновава правен интерес от оспорване на разрешението за строеж в нито една от хипотезите по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, който извод се споделя от настоящата инстанция, тъй като е обоснован и съответства на приложимия закон. С процесното разрешение за строеж се предвижда изграждане на плътна ограда по северната вътрешна регулационна граница, разположена изцяло в УПИ № ХI-155, кв. 233 по плана на м. [местност], СО „Изгрев“, землище на гр. Сливен, ПИ с идентификатор 67338.417.155 по КККР на гр. Сливен. Този имот е собственост на лицата, в чиято полза е издадено разрешението - И. С. К. и С. Ж. К.. Кръгът на заинтересуваните лица от оспорване на разрешението за строеж е изчерпателно изброен в разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, която следва да се прилага стриктно и не подлежи на разширително тълкуване. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата, след като оспорващата е носител на вещни права върху съседен поземлен имот. Разрешеният строеж е изцяло ситуиран в имот, за който същата не се легитимира като собственик или носител на вещни права, тоест не попада след посочените в закона заинтересувани лица. Неоснователно се твърди, че наличието на висящо съдебно производство, образувано по искова молба на З. К. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 54, т. 2 ЗКИР, обуславя правния й интерес от оспорването. С оглед правилото на чл. 142, ал. 1 АПК, бъдещото разрешаване на гражданския спор е неотносимо към преценката за допустимост на жалбата срещу административния акт, която се извършва въз основа на фактите, настъпили към момента на издаването и оспорването му. Предвид изложените мотиви, изводът Административен съд – Сливен за недопустимост на жалбата е правилен, което води до недопустимост и на акцесорните искания за упражняване на косвен съдебен контрол и за спиране изпълнението на разрешението за строеж. Съдебното определение е постановено при правилно приложение на закона и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение