Определение № 91 от 22.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба с вх. № 278 от 02.02.2016 година от Мюсюлманско изповедание [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и Мюсюлманско настоятелство [населено място] - [населено място], представлявано от Председателя С. В., чрез процесуалния си представител адв. Ф. Е. – АК С. за допълване на Определение № 5 от 11.01.2016г. по ч.гр.д. № 2701/2015 г. на ВКС, II г. о. с произнасяне по искането за присъждане на разноските, направени в производството по ч.гр.д. № 2701/2015 г. на ВКС, II г. о., съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Насрещната страна - [община], чрез процесуалния си представител адв. М. - АК С. З., оспорва молбата, възразява срещу нейната основателност. Като разгледа молба с вх. № 278 от 02.02.2016 г., въз основа на данните по делото, настоящият състав, намира същата за процесуално недопустима, поради следното: С постановеното Определение № 5 от 11.01.2016 г. по ч.гр.д. № 2701/2015 г. на ВКС, II г. о. касационната инстанция е оставила без уважение частна жалба на [община] срещу Определение № 85 от 16.01.2015 г. по гр. В.д. 414/2014 г. на ОС – Смолян, с което е отхвърлено искане за изменение, по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по претенцията за разноски в съдебния акт, с които се приключва делото в съответната инстанция. Тъй като с Определение № 5 от 11.01.2016г. по ч.гр.д. № 2701/2015 г. на ВКС, II г. о. не се приключва делото в касационната инстанция, съдът не е бил длъжен да се произнася по сторените в частното производство разноски. За да бъде уважена молба за допълване на съдебен акт в частта за разноските е необходимо с този съдебен акт да се приключва производството в съответната инстанция, тъй като единствено в тази хипотеза същият би се оказал непълен в тази си част, от което би се породило и правото да се иска произнасяне на съда по реда на чл. 248 ал.1 ГПК за реализиране на вземане досежно разноските по делото. Отсъствието на горната предпоставка мотивира настоящия състав на ВКС да приеме, че молба с вх. № 278 от 02. 02. 2016 г. е неоснователна, липсва имуществено право което да бъде удовлетворено, поради което следва да бъде оставена без уважение. С оглед на горните съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия