Определение № 3325 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1255/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на П. В. С. от гр. София против Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в следните части: Приложение I, т.2, б. „аб“ в частта „прочита данните от електронния носител на знака от последния периодичен преглед и сравнява наличните от знака данни с данните от информационната система по чл. 11, ал. 3; когато данните не могат да бъдат прочетени или знакът не съдържа електронно четими данни;чл. 11, т. 12; чл. 29, ал. 6; чл. 38, ал. 1 и ал. 11, чл. 39, чл. 43а, т. 7, б. “е”, чл. 43а, ал. 8, чл. 43а, ал. 8, т. 7 и т. 8 и чл. 47, ал. 9 и ал. 10 в частта “екологичната група по чл. 37а” С Решение № 932/06.02.2025г., постановено по адм.д. № 9360/2024г. по описа на петчленен състав на Първа колегия на ВАС е отменено Решение № 8782/15.07.2024г. по адм.д. № 10101/2023г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което по жалбата на П. В..С. са отменени атакуваните от него разпоредби от цитирания по-горе подзаконов нормативен акт и делото е върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на този съдебен акт. Именно след постановяване на решението по адм.д. № 9360/2024г. по описа на петчленния състав на Първа колегия на ВАС е образувано настоящото адм.д. № 1255/2025г. по описа на ВАС, трето отделение. Със своя молба вх. № 6843/09.03.2026г. жалбоподателят П. В. С., чрез процесуалния си представител адв.М.Янева, е заявил, че поради настъпило в хода на съдебното производство изменение и/или частична отмяна с изменение на Наредбата /ДВ бр.115/2025г., в сила от 01.01.2026г./ за него е отпаднал правния интерес от водене на делото, поради което и на основание чл.155, ал.3 вр. ал.1 и чл.196 от АПК моли съдебното производство по делото да бъде прекратено, като на основание чл.143, ал.2, последна хипотеза от АПК на жалбоподателя бъдат присъдени сторените от него досега съдебни разноски. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира, че, предвид дадената му от разпоредбата на чл.155 от АПК вр. чл.196 от АПК възможност, жалбоподателят може безсрочно и без съгласието на насрещната страна в процеса да поиска прекратяване на инициираното от него самия съдебно производство поради оттегляне на жалбата си. Предвид гореизложеното и на основание чл.155, ал.3 вр. ал.1 от АПК вр. чл. 196 от АПК настоящият състав на ВАС следва да остави жалбата на П. В. С. от гр. София против цитираните в нея разпоредби от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията без разглеждане и да прекрати производството по делото. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.142, ал.2, последна хипотеза от АПК във вр. с чл.196 от АПК искането на жалбоподателя П. В. С. за присъждане на сторените досега от него съдебни разноски е частично основателно. Видно както от изрично отправеното до съда искане за присъждане на разноски, така и от представения от П. С. пред първата съдебна инстанция списък на сторените разноски/ л.277 от адм.д. № 10101/2023г./ВАС/, жалбоподателят е претендирал 500 лв за адвокатско възнаграждение и 155 лв за държавни такси и такси за публикация в „Държавен вестник“. Пред първата инстанция са му били присъдени общо 655 лв съдебни разноски, отменени впоследствие с отмяната на съдебното решение от касационния петчленен състав. Именно своевременно поискания пред съответната съдебна инстанция размер на адвокатското възнаграждение подлежи на присъждане в конкретната специална хипотеза, а не поискания за първи път нов, по-висок размер на адвокатското възнаграждение за първата инстанция – 1300 лв. Пред касационната инстанция жалбоподателят е представил доказателства за заплащането на 1000 лв за адвокатско възнаграждение, които следва да му присъдени изцяло. Водим от гореизложеното Министерство на транспорта и съобщенията следва да бъде осъдено да заплати на П. В. С. сумата от 846,19 Евро /осемстотин четиридесет и шест евро и 19 евроцента/, съставляващи равностойността на 1 655 лв -своевременно поискани и дължими на П. С. като реално платени от него съдебни разноски за първата и касационната съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение