Определение № 783 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1/2021 г.

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на решение №11811 от 30.11.2023г., постановено по адм. дело №8886/2023г. на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, с което е изпратено по компетентност на настоящия съдебен състав на четвърто отделение на Върховния административен съд, за разглеждане, обективираното в касационната жалба на П. Запрянов, искане за намаляване на размера на разноските, присъдени в негова тежест с решение №7242/30.06.2023г. постановено по адм. дело №1/2021г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Предмет на настоящото производство е искането на П. Запрянов за намаляване на размера на разноските, присъдени в негова тежест с решение №7242/30.06.2023г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по настоящото дело. С искането се възразява срещу присъдените разноски на Министерски съвет на Република България (МС) в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Подателят на искането П. Запрянов прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК и счита, че неправилно са осъдени всеки от двамата оспорващи да заплатят на МС по 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по искането - Министерски съвет на Република България, не изразява становище по искането. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за изменение в частта му за разноските на решение №7242/30.06.2023г., е подадено от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С молбата се възразява срещу присъдените разноски на МС в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, като първо се прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, и второ се твърди, че неправилно са осъдени всеки от двамата оспорващи да заплатят на МС по 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. Възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. По реда на чл.78, ал.5 от ГПК може да се намалява заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, но не и на юрисконсултското възнаграждение. Последното е присъдено на основание чл.143, ал.3 от АПК и е определено в законоворегламентираните граници от 100 до 240 лв. - чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, към които препраща чл.78, ал.8 от ГПК. Затова определеното юрисконсултското възнаграждение не може да е прекомерно. Неоснователно е и възражението, че неправилно са осъдени всеки от двамата оспорващи да заплатят на МС по 200 лева за юрисконсултско възнаграждение. От данните по делото е видно, че П. Запрянов е конституиран допълнително като оспорващ въз основа на негова молба от 13.08.2021г. Според чл.189, ал.4 от АПК лицата, които са се присъединили или са встъпили, понасят независимо от изхода на делото разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото. Затова П. Запрянов дължи на самостоятелно основание направените от МС разноски за юрисконсултското възнаграждение. От друга страна последният се е защитавал по всяка от двете жалби, които са били предмет на производството, наведените в тях доводи и направени доказателствени искания. Като следва да се съобрази, че предмет на оспорване е била разпоредба от подзаконов нормативен акт, при което всеки от жалбоподателите има самостоятелно право на оспорване, което е независимо от това на другия жалбоподател. Принципно не би следвало да има разлика в правното положение на оспорващите в зависимост от това дали те самостоятелно са оспорили подзаконовия нормативен акт или са встъпили по такова оспорване. В производството по чл.248 от ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение