Определение № 7648 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София срещу определение от 01.04.2024г., постановено по адм. дело № 7723/2023г. по описа на Административен съд София - град, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 213а ал. 1 във връзка с чл. 231 АПК е върната частната му жалба срещу определение № 11050 от 13.12.2023г. по същото дело. С частната жалба се твърди нищожност на оспореното определение като постановено в противоречие със свръхповелителни законови норми, алтернативно недопустимост и неправилност на същото. Иска определението да бъде прогласено за нищожно, обезсилено или отменено. Навежда съображения, че е уведомен за разпореджадено за отстраняване на нередовности по реда на чл. 18а ал. 9 АПК със залепване на уведомление на 06.03.2024г., като от този момент е започнал да тече 7 дневния срок за получаване на съдебните книжа, който срок е изтекъл на 13.03.2024г. Съответно от 13.03.2024г. е започнал да тече 7 дневния срок за изпълнение на указанията, за който посочва, че е текъл до 20.03.2024г. Посочва, че в този срок, а именно на 20.03.2024г. по пощата е подал искане за освобождаване от такси и разноски по делото, а постъпването на искането в съда на 25.03.2024г. е неотносимо към спазването на срока. Поради това твърди, че е спазил срока за отстраняване на нередовностите. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Липсват данни кога частният жалбоподател е уведомен за оспореното определение, поради и което настоящият състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу определение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че не е отстранил дадените му с разпореждане от 23.01.2024г. указания за отстраняване на нередовности на частната му жалба против определение № 11050 от 13.12.2023г. - а именно да представи да внесе държавна такса в размер на 30 лева. Посочил е, че жалбоподателят е уведомен за разпореждането по реда на чл. 18а ал. 9 АПК с поставяне на уведомление на 06.03.2024г., като 7 дневният срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 13.03.2024г. Приел е, че подадената едва на 25.03.2024г. молба от жалбоподателя с искане да бъде освободен от заплащането на държавна такса по подадената частна жалба е неотносима към факта, че не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите, тъй като е и подадена след изтичане на срока за изпълнението им. Поради това е приел наличие на основанието по чл. 213а ал. 1 във връзка с чл. 231 АПК и е върнал частната жалба. Определението е неправилно. Не е спорно между страните, че жалбоподателят е уведомен за разпореждането за отстраняване на нередовностите по реда на чл. 18а ал. 9 АПК чрез залепване на съобщение, че книжата са на разположение в съда, което е залепено на 06.03.2024г. Съгласно чл. 18а ал. 9 изр. последно АПК в този случай „Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда“, като в конкретния случай този срок е изтекъл на 13.03.2024г. Именно от тази дата, която се счита ex lege за дата на връчването, е започнал да тече и 7 дневният срок за отстраняване на нередовностите. Съответно срокът за отстраняване на нередовностите изтича на 20.03.2024г. Именно в този ден по пощата от жалбоподателя е постъпила в съда молба за освобождаване от държавна такса, по която съдът не се е произнесъл. При определяне на спазването на сроковете съдът не е взел предвид и нормата на чл. 62 ал. 2 ГПК, субсидиарно приложима съгласно чл. 144 АПК, разписваща, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата, като в този случая е меродавна датата на изпращането на документа, жалбата или друго, т.е. с постъпването й в пощата, а не датата на получаването в съда, както неправилно е приел съставът на АССГ. В тази връзка в срока за отстраняване на нередовностите, а именно на 20.03.2024г. от жалбоподателя е постъпило искане за освобождаване от държавна такса, по което обаче съдът не се е произнесъл. В връзка с гореизложеното определението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 213а АПК, а именно не са били налице предпоставките първоинстанционният съд да върне частната жалба. Това е така, тъй като в срока за отстраняване на нередовностите от жалбоподателя е постъпило искане за освобождаване от държавна такса в размер на 30 лева по сметката на ВАС по частната жалба, по което първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе на основание чл. 213а, ал. 3 АПК преди да прецени дали са налице условия за връщане частната жалба като нередовна. Предвид изложеното оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и за произнасяне по искането на Н. В. за освобождаване от държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение