Определение № 10836 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2026 г.
ВАСПърво отделение29.10.2026 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 30238/29.07.2026 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 9525/2024 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „Свепол“ ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, против Определение № 30238/29.07.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 9525/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата му против Решение с рег. № 32-970426/14.08.2024 г. на Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция „Митници“ към митническа декларация № MRN 24BG002002117492R8/20.05.2024 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен и претендира неговата отмяна по подробно изложени доводи. Ответникът по частната жалба – Директорът на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността ѝ. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да достигне до извод за недопустимост на подадената от „Свепол“ ЕАД жалба, първостепенният съд е приел, че същата е просрочена. Установил е, че оспореното митническо решение е изпратено чрез лицензиран пощенски оператор „Български пощи“ ЕАД и е получено на 16.08.2024 г. от Т. М., която към тази дата е била в трудово правоотношение с дружеството жалбоподател, видно от представената по делото справка за актуалното състояние на трудовите договори. Съобразил е, че известието за доставяне съдържа подписа на посоченото лице, който не е оспорен, а жалбата срещу решението е изпратена по пощата на 20.09.2024 г. и е постъпила в ТД Митница Варна на 25.09.2024 г. Решаващият състав е приел, че редовността на връчването следва да се преценява съобразно специалната разпоредба на чл. 19а, ал. 3 от Закона за митниците /ЗМ/, а не по общия ред на чл. 50 ГПК. Позовал се е и на Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, както и на Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, допускащи доставяне на препоръчани пратки, адресирани до юридически лица, на посочения адрес лично на получателя, в деловодството или на упълномощен служител. При тези съображения съдът е приел, че процесното решение е редовно съобщено на дружеството на 16.08.2024 г., от която дата е започнал да тече 14-дневният срок за оспорването му. Като е констатирал, че жалбата е изпратена на 20.09.2024 г., след изтичането на законоустановения срок, е достигнал до извод за нейната недопустимост и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. В чл. 19а ЗМ е предвиден специален ред за връчване на решенията на митническите органи по чл. 19 ЗМ. Съгласно ал. 1 решението по чл. 19 се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му. Според нормата на чл. 19а, ал. 3 ЗМ решение по ал. 1, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което връчва решението. Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ сочи, че условията за доставянето на пощенските пратки по ал. 1 се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно чл. 6 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (приети с Решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ. бр. 45 от 2010, изм. и доп. ДВ. бр. 19 от 2018 г.) непрепоръчани и препоръчани пощенски пратки, адресирани до еднолични търговци и юридически лица, се доставят на посочения върху пратката адрес или на адреса за кореспонденция, освен ако в сключен между пощенския оператор и съответното лице договор не е предвидено друго. В Раздел XII, т. 44, б. „в“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД е посочено, че препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес лично на получателя, в деловодството или на упълномощен служител /така и Определение № 3280/24.03.2026 г. на ВАС по адм. дело № 1553/2026 г., VIII отд./. Настоящият състав споделя доводите на първостепенния съд за неприложимост на реда за връчване по чл. 50 ГПК. Връчването на процесния акт следва да се преценява съобразно приложимата специална нормативна уредба и Общите условия на пощенския оператор. Обоснована се явява в тази връзка преценката на съда за редовното получаване на Решение с рег. № 32-970426/14.08.2024 г. на Директора на ТД Митница Варна. Същото е връчено чрез „Български пощи“ ЕАД в качеството му на лицензиран пощенски оператор на отбелязания в известието за доставяне № ИД PS90288004RKJY получател „Свепол“ ЕАД, чрез Т. М., в качеството ѝ на служител на дружеството на 16.08.2024 г. Именно от тази дата е започнал да тече и законоустановеният 14-дневен срок за обжалване, като същият е изтекъл на 30.08.2024 г. – петък, присъствен ден. Жалбата срещу цитирания административен акт е изпратена на 20.09.2024 г., с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че тя е просрочена. Като е достигнал до същия краен извод за недопустимост на жалбата и е прекратил производството по делото, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение
Цитирани разпоредби
10- чл. 19 ЗМ
- чл. 236 АПК
- чл. 50 ГПК
- чл. 19, ал. 3 ЗМ
- чл. 19
- чл. 19, ал. 3
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 6, ал. 4
- чл. 6