Решение № 84 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1873/2009 г.

Решение № 84 от 7.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1873/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт К. Г., срещу въззивно решение № 89 от 30.07.2009 г. на С. градски съд по гр. д. № 1964/2007 г. в частта, с която е отменено решение от 01.05.2007 г. на С. районен съд по гр. д. № 13506/2006 г. и са уважени предявените от Р. С. М., [населено място], срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ като на ищеца са присъдени и 216.25 лв. деловодни разноски. Според въззивния съд уволнението на ищеца е незаконно и съобразно разпоредбата на чл. 263и, ал. 7 ТЗ освен първоначалния ответник [фирма] и останалите три - [фирма], [фирма] и "Б. - Т. п. с. /Л./" ЕООД са пасивно легитимирани по исковете. Това е така, защото при разделяне и отделяне заварените висящи производства по дела продължават в лицето на правоприемника на страната, според предвиденото в договора или плана за преобразуване. Когато преобразуващото се дружество е ответник, съдът служебно привлича като страна всички дружества, които отговарят солидарно, съгласно чл. 263л, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че е пасивно легитимиран по предявените искове, тъй като той не е нито работодател прехвърлител, нито работодател приобретател. Ответниците по жалбата Р. С. М., [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и "Б. - Т. п. с./Л./" ЕООД, [населено място], не са заявили становище. С определение № 427 от 16.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 89 от 30.07.2009 г. на С. градски съд по гр. д. № 1964/2007 г. Обжалването е допуснато по въпросите за това дали съобразно изричната разпоредба на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ касаторът отговаря за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, с оглед конституирането му като ответник в хода на делото наред с първоначалния ответник [фирма], [населено място], които се решават противоречиво от съдилищата. По тези въпроси следва да се приеме, че [фирма], [населено място], не е пасивно материалноправно легитимирано по предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ. В разпоредбата на чл. 357 КТ е дадено легално определение на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или служителят от една страна и работодателят от друга по индивидуално трудово правоотношение. Според разпоредбата на чл. 123 КТ трудовото правоотношение с работодателя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на сливане на предприятия, вливане на едно предприятие в друго, разпределение на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия и други право-организационни промени на предприятието. Трудовите правоотношения с работниците или служителите се запазват и продължават да съществуват с новия работодател. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В хода на въззивното производство в търговския регистър е вписано преобразуване на първоначалния ответник [фирма] чрез отделяне на три нови еднолични търговски дружества - [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и "Б. - Т. п. с. /Л./" ЕООД, [населено място]. Новите дружества са правоприемници на съответната част от правата и задълженията на [фирма]. Трудовите правоотношения на работниците или служителите, работещи в поделенията до преобразуването са преминали към съответните нови работодатели - новоучредените търговски дружества. Ищецът по делото до уволнението си е работил в Л. депо - Б., което след тази реорганизация е станало част от "Б. - Т. п. с. /Л./" ЕООД. Според изричната разпоредба на чл. 123, ал. 4, т. 2 КТ за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната на работодателя, в резултат на която има преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи, както е в разглеждания случай, отговарят солидарно работодателят прехвърлител /[фирма]/ и работодателят приобретател /"Б. - Т. п. с. /Л./" ЕООД/. Те единствено са пасивно легитимирани по исковете. От това следва, че касаторът не е пасивно легитимиран по предявените искове. Според изложеното по-горе изводът на въззивния съд, че предявените искове и срещу касатора са основателни, е неправилен. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе исковете против [фирма], [населено място], трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 635.50 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.