Решение № 4431 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2025 г.
ВАСВторо отделение22.04.2026 г.докладчик Славина Владова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6873 от 31.07.2025г., постановено по адм. д. № 1411/2024г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № 1641 от 17.05.2024г. на заместник - кмета „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Бургас. ИЗПРАЩА административната преписка на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение. ОСЪЖДА община Бургас да заплати на М. К. Г. от гр. Бургас сума в размер на 1 723,43 /хиляда седемстотин двадесет и три евро и четиридесет и три цента/ евро, разноски и за двете инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА секретар: Членове: /п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА /п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на М. К. Г. от гр. Бургас, чрез пълномощника й адв. Стойков, срещу решение № 6873 от 31.07.2025г., постановено по адм. д. № 1411/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1641 от 17.05.2024г. на заместник - кмета „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ /СИРР/ на община Бургас, с която е одобрено изменение на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП - ПРЗ/ за УПИ III – 497, кв. 38 по плана на [жк], гр. Бургас, ПИ идентификатор № 07079.607.388 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Бургас, с който от УПИ се обособяват два самостоятелни УПИ, съгласно делба по гражданско дело № 9091/2017г. по описа на Районен съд /РС/ - Бургас, съобразен с вариант 2 от експертизата на вещото лице, както следва: УПИ III – 633, отреден за ПИ № 07079.607.633 и УПИ XXIII – 632, отреден за ПИ № 07079.607.632, с отреждане за жилищно застрояване, с предвиждане за свързано застрояване с голяма височина, при съобразяване на съществуващите сгради и указани показатели на застрояване, съгласно графична част, неразделна част от заповедта. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навежда съображения, че в случая оспорената заповед съдържа само основанието по чл. 201, ал. 3 ЗУТ, а именно изменение на регулационния план поради съдебна делба, но посочва, че това основание е относимо само и единствено към изменение на регулационния план, а не и до изменение на застроителния план. По отношение на одобреното със заповедта изменение на плана за застрояване навежда съображения за липса на посочено правно основание, както и липса на фактическо такова за изменението му. Твърди и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради това, че не е издадена преди това заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ досежно процедираното изменение на плана за застрояване. Излага и съображения за нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ досежно предвидените в плана само две места за гараж в нейната част на имота и отпадането на трето такова, поради предвидената малка ширина на обособения УПИ в частта откъм дъното му. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски и за двете инстанции. Ответникът Е. П. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Солинков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Останалите ответници Заместник - кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, Л. Х. Ш., П. Х. М., В. С. М., М. П. Г., С. Н. К., Т. Х. И., С. Ц. Ц., Р. Т. П., Т. С. П., П. С. П., Е. З. Т., Л. К. Т., Н. З. Т., Т. К. И., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед на кмета на община Бургас, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Направил е извод и за съответствие на заповедта с материално правните норми и целта на закона. Посочил е, че заповедта е издадена в изпълнение на сложен фактически състав в хода на изпълнение на указанията, дадени на страните в делбено дело с мотивирано предписание на общинската администрация. Приел е, че тъй като в мотивираното предписание е посочено, че следва проектът да бъде съобразен с вариант 2 от експертизата по делбеното дело, то крайният административен акт е издаден в условието на обвързана компетентност. Приел е, че в проведено заседание на 13.12.2023г. по делбеното дело жалбоподателката в това производство се е отказало от заявеното искане за съдебно – техническа експертиза и е заявила, че ще оттегли предложението си във връзка с процедираното изработване на плана, предмет на оспорената заповед, то бургаският районен съд е указал на община Бургас да продължи процедурата по одобряването на плана по първоначално внесения от съделителите проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Приел е и че оспорения план е изцяло съобразен с нормативните изисквания, включително досежно паркирането в постройките на допълващото застрояване. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилното приложение на материалния закон. Производството пред административния орган е започнало по предложение на делбения съд по реда на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, обективирано в протокол от 13.12.2023г. по гр.д. № 9091/2017г. на РС – гр. Бургас. При постановяване на оспореното решение първоинстанционният съд обаче неправилно е приел, че в случая административният орган бил действал в условията на обвързана компетентност, тъй като Бургаският районен съд му бил указал да продължи одобряването на плана по вариант 2 от съдебно – техническата експертиза. Указанието на съда не задължава административния орган да одобри съответния план, напротив за него е налице задължение да провери дали той съответства на нормите по устройство на територията и след това да го одобри. За съда пък е налице задължение да извърши проверка дали заповедта, с която е одобрен плана в рамките на производството по съдебна делба е съответен на законовите норми за това, както и дали е спазена процедурата по издаването му, която е специална и е разписан редът в чл. 200 и следващите от ЗУТ. Изискано е становище от районната администрация за поделяемостта на имота, предмет на делбата. Представеното такова, а именно мотивирано предписание от 17.12.2020г. по гр.д. № 9091/2017г., не съдържа изрично волуизявление, че имота е поделяем. В него е указано същият да бъде поделен в съответствие с вариант 2 от приетата по делченото дело експертиза, но административният орган не е изпълнил своето задължение да провери поделяемостта на имота и да представи станновище, което съдържа положително становище, а именно имота е поделяем или отрицателно такова. Въз основа на него пък главния архитект на общината отправя до страните мотивирано предписание да изработят съответен план за регулация за поделянето на имота. В случая тази процедура не е спазена, тъй като административният орган не е изразил воля относно това поделяем ли е имота или не. Това е нарушение от категорията на съществените, което е основание за отмяна на оспорената заповед в частта досежно одобрения план за регулация. В административното производство е представен проект за разделянето на имота, с който обаче е внесен проект за изменение, както на регулационния, така и на застроителния план. Срещу него е постъпило възражение от жалбоподателката в първата инстанция и касатор в настоящата. Проектът е разгледан от ОЕСУТ на община Бургас, като експертният съвет е предложил одобряването му. Въз основа на това е издадена оспорената заповед, с която е одобрен план за регулация за разделянето на имота, както и план за застрояване на новообразуваните имоти. Оспорената в производството заповед в частта й, с която е одобрен план за застрояване за новосъздадените УПИ след евентуалното разделяне на УПИ III - 497 е незаконосъобразна, постановена в противоречие със закона, а изводът в обратна насока на първоинстанционния съд е неправилен и необоснован. Административното производство е по чл. 134, ал. 2, т. 7. То се образува по предложение на съда, в който се извършва съдебна делба. Предметът на това производство е поделяемостта или не на имота, предмет на делбата. Процедурата е уредена в чл. 201 ЗУТ. Застроителния план е извън този предмет и административният орган не може да задължава страните, не може и да им указва, както и не може да приеме от тях представен проект за изменение, както и не може да одобри в производството по чл. 201 ЗУТ такова изменение. Изменението на застроителния план е в нарушение на изискванията на чл. 201, ал. 2 ЗУТ, в който са регламентирани предпоставките, при които е допустимо изменението на регулационния план - разположението на съществуващите сгради, разрешените строежи, характерът и начинът на застрояване по действащия застроителен план за разделения имот за установяване на предвидените в закона минимални изисквания за площ и лице при разделянето му. Основателно е и възражението в касационната жалба, че по отношение на допуснатото изменение на застроителния план не е посочено основание за това е тези по чл. 134, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ, което прави заповедта и на това основание незаконосъобразна. По изложените съображения оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед, а административната преписка следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на процедурата по чл. 201 ЗУТ и при съобразяване на указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в това решение. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, като същото следва да бъде уважено в претендирания размер, тъй като са представени доказателства за строени разноски. Искането за присъждане на разноски от ответника по касация Е. П. Ш. като неоснователно с оглед на изхода на делото, не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение
Цитирани разпоредби
13- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 108, ал. 5 ЗУТ
- чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ
- чл. 135, ал. 3 ЗУТ
- чл. 201, ал. 2 ЗУТ
- чл. 201, ал. 3 ЗУТ
- чл. 201 ЗУТ
- чл. 134, ал. 2, т. 7
- чл. 134, ал. 2
- чл. 200
- чл. 208