Определение № 9899 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал.7 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София, срещу Определение №5800 от 12.02.2026 г. по адм. дело №4510/2024 г. на Административен съд София-град/АССГ/, с което на основание чл.213а, ал.1, изр. второ от АПК, вр. с чл.231 от АПК е върната частна жалба на Н. В. срещу Разпореждане №9119/17.03.2025 г. по адм. дело №4510/2024 г. на АССГ. Частният жалбоподател иска обявяване на определението за нищожно и неговото обезсилване, евентуално отмяна като неправилно. Съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответната страна не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът, предвид неизпълнение в срок на дадени указания до оспорващия за отстраняване на нередовности в частна жалба - непредставяне на доказателства /платежен документ/, че по сметка на ВАС е внесена ДТ в размер на 30 лева в определения от съда 7-дневен срок, е приел, че е налице предпоставката по чл.213а, ал.1, изр. второ от АПК за връщане на частната жалба. Определението е правилно. Неоснователно е възражението в частната жалба за недопустимост на обжалваното определение. Няма противоречие с основополагащи принципни „свръхповелителни“ правни норми. В конкретния казус съдът в надлежен състав, при спазване на правилата за подведомственост и родова подсъдност, се е произнесъл по редовна жалба. Производството по първоинстанционното дело е приключило с Определение № 9243/19.06.2024 г., с което на основание чл.158, ал.3 и чл.159, т.1 и т.4 от АПК жалбата на Н. В. В. срещу мълчалив отказ на кмета на Район „Красно село“- СО е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като на ответника са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Определението е оставено в сила с Определение № 2291/06.03.2025 г., постановено по адм.д. № 2071/2025 г. по описа на Върховния административен съд като с оглед изхода на спора Н. В. В. е осъден да заплати на Столична община сумата в размер на 100 лева, представляваща разноски по производството. С Разпореждане № 9119/17.03.2025 г. съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на Столична община. Това разпореждане е обжалвано на 11.07.2025 г. с частна жалба от Н. В.. С Разпореждане № 24912/21.07.2025г. съдът е оставил частната жалба без движение, като е указал на частния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на съобщението да приложи по делото документ за внесена по сметка на Върховния административен съд държавна такса в размер на 30 лева, както и доказателства, че частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК. Разпореждането е съобщено по реда на чл.18а, ал.9 от АПК чрез залепване на уведомление на адреса на 27.08.2025г. Съгласно отбелязаното в разписката, до изтичане на 7-дневния срок документите не са потърсени. На 10.09.2025 г. по делото е постъпила молба от В. да бъде освободен от заплащане на държавна такса и да му бъде предоставена безплатна правна помощ. С разпореждане от 24.09.2025 г. съдът е указал на частния жалбоподател във връзка с това искане, в 7-дневен срок от съобщаването да приложи по делото декларация за материално и гражданско състояние и доказателства в подкрепа на твърдението, че не разполага с достатъчно средства. С Определение № 39466/26.11.2025 г. искането за освобождаване от разноски и предоставяне на правна помощ е отхвърлено поради неизпълнение на дадените с разпореждането от 24.09.2025 г. указания. С това определение съдът е указал на частния жалбоподател в 7-дневен срок от получаване на съобщението, да приложи по делото доказателство за заплатена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховния административен съд, частната жалба срещу Разпореждане № 9119/17.03.2025 г., постановено по адм.д. № 4510/2024 г. по описа на Административен съд София-град да бъде преподписана от адвокат, като в същия срок се приложи писмено пълномощно за адвокат, а ако страната има юридическа правоспособност - удостоверение за това обстоятелство.На следващо място е указано на В. в същия срок да приложи и доказателства, че частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК. Съобщаването е извършено на 09.01.2026 г. чрез залепване на уводомление по реда на чл.18а, ал.9 от АПК. АССГ е констатирал, че въпреки предоставената втора възможност, в 7-дневния срок за внасяне на дължимата такса и отстраняване на посочените по-горе нередовности в частната жалба, В. не ги е отстранил, което налага връщането й. Същевременно съдът е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на разпореждането – връщане на частната жалба. По делото няма данни в указания срок да са постъпили документи, в изпълнение указанията на съда. След като частният жалбоподател не е изпълнил в срок указанията, дадени с Определение №39466/26.11.2025 г. на АССГ, правилно от първоинстанционния съд е приложена нормата на чл.213а, ал.1, изр. второ от АПК. Обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По горните съображения и на основание чл. 213а, ал.7 от Административно процесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на Пето отделение