Решение № 426 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 675/2010 г.

Решение № 426 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 675/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищците М. С. И. и от наследниците на починалия в хода на въззивното производство на 19.08.2009 г. ищец И. А. И. - М. Х. И. - съпруга и Р. И. С. - дъщеря, чрез адв. пълномощника Г. Я. срещу решение № 9/16.02.2010 г. по в. гр. дело № 201/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 144/16.12.2008 г. на Русенския районен съд по гр. дело 2016/2007 г., с което са отхвърлени предявените от М. И. и И. И. искове срещу [община] за приемане за установено, че са собственици на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място от 4024 кв. м, който по тогава действащия план на [населено място] е представлявал парцел * в кв. * ведно с масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 103 кв. м, състояща се от три стаи, кухня, антре, коридор, два килера, клозет, маза и тавани паянтова постройка, долепена до първата със застроена площ от 77 кв. м, както и за осъждане на ответника да им предаде владението на описания имот. Жалбоподателите мотивират доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон. Ответника по жалбата [община] не е изразила становище по жалбата. С определение № 857/06.08.2010 г. по гр. дело № 675/2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по правния въпрос за наличие на предпоставките за възстановяване на собствеността на имота по ЗВСОНИ, решен в противоречие с указанията, дадени в ТР № 1/95 г. - т. 1-ва на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК констатира следното: За да отхвърли предявения иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС въззивният съд е приел, че жалбоподателката М. И. и първоначалният ищец, починал в хода на въззивното производство И. И. са наследници по закон на В. В. И., б. ж. на [населено място], починала на 02.08.1993 г. Прието е, че съобразно А., приложен по делото № 6/28.12.1950 г. на Г. Р. на основание ПМС № 3143/50 г. по ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците В./Л./ А. И. И. /удостоверение за идентичност на имената е приложено по делото/ са одържавени на основание ЗОЕГПНС сградите, описани в исковата молба - масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 103 кв. м, състояща се от 3 стаи, 1 кухня, 1 коридор, 2 килера, клозет, маза и таван и долепена до нея паянтова едноетажна жилищна сграда с площ от 77 кв. м, състояща се от 3 стаи, кухня, антре и един килер, построени в парцел * в кв. * Летните квартали по плана на [населено място], [улица], целият с площ от 4024 кв. м, като е отчужден и терена и находящите се в него други постройки. Прието е от съда, че одържавения имот е бил предоставен на О. "Ж." Р. Съобразно отбелязването в акта от 13.10.2003 г. към 01.09.92 г. сградите описани в същия са съборени, а терена е част от М. п., като на 01.09.92 г. Кметът на [община] е отказал отписването на държавен имот в акт № */28.12.1950 г. с бивш собственик В./Л./ А. И. И. от актовата книга за имотите държавна собственост. Като е възприел заключение на тричленна СТЕ въззивният съд е приел, че намиращата се понастоящем сграда с пристройки на [улица] предназначение заведение за обществено хранене е с различно местоположение в сравнение с първата от процесните одържавени сгради според стар, недействащ план, одобрен със заповед № 5939/18.10.48 г., както и че постройките и сградите по п. п. от 2 до 8-ми в А. № */28.12.1950 г. не съществуват. Прието е от съда, че не е установено съществуващата сграда на [улица] да включва част от одържавената сграда от 103 кв. м. С оглед на тези съображения съдът е направил решаващия извод, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ не е установено по делото одържавените сгради, описани в исковата молба да са съществували реално до размерите, в които са били отчуждени и поради това не е настъпил реституционния ефект на посочения закон. Според съда не се установява жалбоподателите-ищци да са собственици на процесния имот и поради това предявеният иск за ревандикация на процесните сгради е неоснователен. Според т. 1-ва от посоченото ТР № 1/95 г. кумулативните предпоставки в чл. 1, ал. 1, респективно чл. 2, ал. 2 и в чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ за да настъпи реституционния ефект на закона са - към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ, имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени и собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Според същата т. 1-ва от предвидените предпоставки на ЗВСОНИ не е поставено условието предназначението на имотите да е същото, каквото е било при одържавяването им, че целта на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те съществуват като обекти на собственост, а не и да възстанови предишното им състояние, вид или предназначение. Прието е, че необходимото и достатъчно изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение са без правно значение за действието на реституцията. Настоящият съдебен състав споделя посочената практика на ВКС по поставения правен въпрос. По основателността на касационната жалба: Като взема предвид разрешението на правния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който е допуснато касационно обжалване съдът намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесните сгради, които са били одържавени по ЗОЕГПНС не са съществували реално до размерите в които са били отчуждени, поради което не е настъпил реституционния ефект на закона. В настоящият случай, за да настъпи реституционния ефект на ЗВСОНИ следва да се установи към момента на влизането му в сила, че процесните сгради са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 от ТЗ, че сградите съществуват реално до размерите в които са отчуждени и собственика им да не е бил обезщетен чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен имот. Достатъчно е да се установи, че сградите съществуват реално като обект на собственост до размерите в които са отчуждени, а извършените промени в тях, свързани с функционалното им предназначение са без правно значение за действието на реституцията. Основен спорен въпрос по делото е процесните сгради, за които се твърди и е установено, че са одържавени по ЗОЕГПНС от наследодателката на ищците дали към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ съществуват реално до размерите, в които са били отчуждени, за да настъпи реституционния ефект на закона. В случая въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, а при непълнота на доказателствата и когато фактическата обстановка по делото не е изяснена да допусне събиране на нови такива. Съдът е следвало да допусне допълнителна тричленна съдебно техническа експертиза, която след анализ на използваните строителни материали в изграждане на процесните постройки, проверка на съществуващите строителни книжа, справка по регулационните планове на [населено място] в сила към момента на изграждане на процесните сгради, към момента на отчуждаването им и към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ да установи към кой момент са изградени процесните сгради, съответно ограждащите стени на сградите, към кой момент са извършени преустройства, към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ и понастоящем отчуждените сгради, описани в акт за държавна собственост № */28.12.1950 г. съществуват ли реално до размерите, в които са били отчуждени, осъществено ли е ново строителство и какви обекти са изградени, тъй като липсват данни за разрушаване на отчуждената едноетажна сграда със застроена площ от 103 кв. м. Като не е назначил съдебно техническа експертиза с посочените задачи и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело до постановяване на неправилно решение. Като взема предвид изложеното съдът намира, че изводите на въззивния съд, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесните сгради не е установено да са съществували реално до размерите в които са били отчуждени, поради което не е настъпил реституционния ефект на закона са неправилни. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени и се върне за ново разглеждане от друг състав при условията на чл. 293, ал. 3 от ГПК за извършване на нови процесуални действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение