Решение № 6996 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2017 г.

Решение № 6996 от 29.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13381/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция"ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 1697/17.10.2017 г. по адм. д. № 1428/2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № Р-16001615006238-091-001/26.01.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 550 лв. Ако се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение над мининума моли да бъде преценено като прекомерно. Съдът неправилно отказал да приложи чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба А. Г. К. с ЕТ"А. К." по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16001615006238-091-001/26.01.2016 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г - данък 1892,98 лв с 721,51 лв лихви, за 2013 г. - данък 612,09 лв със 108,35 лв лихви и за 2014 г. - данък 774,62 лв с 58,41 лв лихви, и мълчаливо в частта за установените задължения за ЗОВ за същия период. За да уважи жалбата в частта по ЗДДФЛ и за определените осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО съдът е приел, че представените свидетелски показания на майката на ревизираното лице за предоставено дарение от 20 000 евро, представените в хода на процеса РКО № 13 и 14/31.12.2008 г. и представените по време на ревизията РКО за изплатени суми от ЕТ"А. К." на физическото лице и заключенията на вещото лице установяват начално салдо към 1.01.2009 г. в непосочен от съда размер, което покрива разходите през ревизираните години и не са налице доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, които да бъдат предмет на облагане и основание за определяне на задължения за ЗОВ. Съдът е изложил подробни погрешни мотиви за неприложимост на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за превишението на разходите над приходите, когато не е проведена ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК. Преценката дали да се проведе ревизия по общия ред или по чл. 122 и сл. от ДОПК е на органите по приходите. Съставените парични потоци за всяка от ревизираните години дават възможност на ревизиращите органи да преценят имущественото състояние на ревизираното лице и наличието на доход с неустановен произход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в хипотезата на извършени разходи, надхвърлящи декларираните и обложени доходи на ревизираното лице. Необосновано съдът е приел, че се облагат разходите на лицето, след като, за да бъдат направени, лицето е разполагало с доходи с неустановен произход, които не са декларирани и обложени по чл. 12 от ЗДДФЛ. Последната разпоредба предвижда облагаемост на доходите от всички източници, а в чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗДДФЛ доходите от източници по чл. 35 са посочени като вид доходи в зависимост от източника. По чл. 35, т. 6 облагаем доход са доходите от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци. Цитираната уредба в ЗДДФЛ не се интересува от произхода на дохода по вид правоотношение и платец, поради което съдът в нарушение на материалния закон от липсата на данни за правоотношение и платец е правил изводи за необлагаемостта на доходите от неустановен източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Необосновано съдът е приел за доказано извършено дарение от майката на ревизираното лице в размер 20 000 евро от представени писмени доказателства и свидетелски показания на майката, която е заинтересуван свидетел и показанията й са преценени от съда в нарушение на чл. 172 от ГПК. Необосновано съдът е отхвърли оспорването на доказателствата, представени с молба в съдебно заседание на 16.01.2017 г. Била е дадена възможност на ответника да изрази становище по приемането им допълнително поради техния обем, което е направено в съдебно заседание на 5.04.2017 г. като ответникът е оспорил всички представени доказателства като неистински, антидатирани и съставени с оглед процеса. Следващата група писмени доказателства на ревизираното лице, представени в съдебното производство са оспорени в с. з. 27.09.2017 г. от ответника като е поддържал, че не са с достоверна дата. Сред доказателствата, представени на 16.01.2017 г. са РКО № 13 и 14/31.12.2008 г., които не са подписани за получател. Доводът на касатора, че са новосъздадени за нуждите на процеса се потвърждава от факта, че не са представени заедно с РКО № 12/31.12.2008 г. за изплатени 32 168 лв от ЕТ"А. К." на физическото лице, който е бил представен по време на ревизията и взет предвид от органите по приходите, като в РА е определено начално салдо в размер 32 168 лв предвид този ордер. Съдът неправилно не е взел предвид обясненията на ревизираното лице и съпругата му, дадени по време на ревизията, че средствата получени от продажби на имоти и от едноличните търговци на съпрузите и дружеството на съпругата в периода до 2008 г. са разходвани за финансиране дейността на ЕТ"А. К." и за семейни разходи до 2009 г. Въпреки тези обяснения съдът е допуснал счетоводна експертиза, която да изследва приходите и разходите на съпрузите в периода 2001 г. - 2008 г., изработена по представени в процеса, оспорени от ответника доказателства и с изводи противоречащи на цитираните обяснения на ревизираното лице съпругата му, дадени по време на ревизията. В нарушение на чл. 202 от ГПК съдът не е обсъдил заключението на вещото лице наред с останалите доказателства по делото и е достигнал до неправилен извод за обоснованост на заключението, въпреки, че е изградено по документи, съставени за нуждите на процеса, противоречащи на данните в годишните финансови отчети и основано на неподписани РКО, цитирани по-горе. Вещото лице е дало заключение, че в паричния поток на съпругата на К. няма недостиг и не се налага компенсиране със средства от ревизираното лице, който извод е в противоречие с влезлия в сила РА № Р-16001615005613-091-001/26.01.2016 г. на ТД на НАП-П., съставен на съпругата на К. С. З.-К., с който са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ с лихви за 2010 г. - 2014 г. Цитираният РА е оставен в сила с решение № 3152/13.03.2018 г. по адм. д. № 13345/2017 г. на Върховния административен съд в касационно производство. Съдът в нарушение на процесуалните правила е основал изводите си на заключение, изработено по оспорени доказателства, създадени за нуждите на процеса и е постановил необосновано решение. РА е законосъобразен и неправилно е отменен от съда. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция по 944,52 лв - общо 1889,04 лв, но тъй като се претендират по 550 лв на инстанция следва да се присъди общо 1100 лв юрисконсултско възнаграждение по делото, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,