Определение № 50009 от 23.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3130/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. В. П. против определение № 2076 от 02.06.2022 г. по гр.д.№ 444/2022 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивно решение № 515 от 22.04.2022 г. по гр.д.№ 444/2022 г. на Варненски окръжен съд в частта за разноските. В частната жалба се прави оплакване за необоснованост на определението, тъй като съдът не е посочил какъв приема, че е минималният размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, не е съобразил че възнаграждението се изчислява според материалния интерес на стойността на дела и само ако според него възнаграждението е по-малко от определеното минимално се присъжда посочения минимум. Направено е оплакване и, че не е съобразено, че уговореното възнаграждение е незначително по-високо от минималния размер според цената на дела на доверителя и съответства на правната и фактическа сложност на делото. Ответникът по частната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Пред въззивната инстанция А. В. П. е претендирал деловодни разноски в размер на 1536 лв., от които 1500 лв. уговорен и изплатен адвокатски хонорар и 36 лв. платена държавна такса. П. С. П. е заявила чрез назначения й служебно особен представител възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът е приел възражението за основателно и е редуцирал претендираните разноски общо до 1000 лв. с мотив, че уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение е над минималния размер по чл. 7, ал.4 от НМРАВ и защото делото не се характеризира с особена правна и фактическа сложност, но е отчетено, че е с международен елемент. Частната жалба е основателна.поради следното: Предмет на спора е иск за делба на три имота в първа фаза. Стойността на квотата на жалбоподателя / 1/2 ид.ч./ е 26564 лв. Съгласно чл.7, ал.4, във вр. с ал.2, т.4 НМРАВ в редакция, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ (ДВ, бр. 68 от 2020 г.) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1326,92 лв. Размерът от 600 лв. е приложим само когато размерът на възнаграждението, изчислен според материалният интерес съобразно чл.7, ал.2 е под тази сума. Съдът приема, че уговореният по-голям хонорар от минималният по НМРАВ със 173 лв. не е прекомерен, тъй като делото е с международен елемент, което налага запознаване и с чуждото приложимо право, и международен договор. Нормата на чл.9, ал.1 от НМРАВ в редакция (ДВ бр. 84/2016 г.) е неприложима, тъй като пълномощникът на жалбоподателя се е явил в съдебно заседание и е пледирал за отхвърляне на въззивната жалба, какъвто резултат е постановен от въззивния съд. Затова съдът приема, че частната жалба е основателна и на частният жалбоподател следва да се присъди целия уговорен хонорар, т.е. още 536 лв. деловодни разноски за въззивна инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение