Определение № 12561 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Българска рециклираща компания“АД срещу определение № 17987/26.09.2024 г., постановено по адм.д.7253/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска да бъде отменено като неправилно. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в частната жалба като се акцентира върху обстоятелството, че чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) предвижда право на обжалване на решенията на органа по чл. 3 от този закон без да прави разграничение в зависимост от тяхното съдържание. Позовава се на правото на достъп до съд, което намира за ограничено с атакуваното определение. Не претендира разноски. Ответникът главният секретар на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) оспорва частната жалба по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 17987/26.09.2024 г., постановено по адм.д.7253/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на „Българска рециклираща компания“АД против Решение № 32-95/02.07.2024 г. на главния секретар на МОСВ, с което е възобновено административното производство по чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ и чл. 26, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), образувано по заявление № 26-00-1544/28.11.2022 г. от „Тим Ауто“ЕООД. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, защото оспореното решение не представлява индивидуален административен акт. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Доводите в частната жалба, аргументирани с разпоредбата на чл. 40 от ЗДОИ не са съобразени с нейното съдържание и смисъл. Съгласно чл. 40 от ЗДОИ решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на АПК. Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на субектите по чл. 3, ал. 2 се обжалват пред съответния административен съд по реда на АПК. От буквалното тълкуване на правната норма се налага извод, че на съдебен контрол подлежат само решенията за предоставяне или за отказ за предоставяне на обществена информация. Това тълкуване е съобразено и с общите правила на АПК, според които не подлежат на пряк и самостоятелен съдебен контрол волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове (чл. 21, ал. 5 от АПК). Следователно правото на достъп до съд на „Българска рециклираща компания“АД не е ограничено, защото не е налице краен акт на административен орган, който да поражда правни последици, респективно да е възможна преценката доколко този акт въобще оказва влияние върху правната му сфера, за да е налице правен интерес от обжалване. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. С оглед липса на претенция за разноски, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение