Решение № 7913 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2026 г.

Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „МИКРОФОНД“ ЕАД, ЕИК 131003401 със седалище в гр. София, против решение № 210 от 13.03.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка № КЗК-64/2026 г. С него е оставена без уважение жалбата на касатора „МИКРОФОНД“ ЕАД срещу решение № D51485856 от 22.12.2025 г. на управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за определяне на изпълнител на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на оператор за доставка на ваучери за храна по смисъла на чл. 209а от ЗКПО, за две години“. С касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП. Претендира се отмяна на решението на Комисията за защита на конкуренцията и вместо него да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, с който да се отмени решение № D51485856 от 22.12.2025 г. на управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът – управителят на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, представляван от юрисконсулт, с писмено становище по касационната жалба изразява съображения, че същата е допустима, но неоснователна и необоснована. Направено е искане за оставяне в сила решението на Комисията за защита на конкуренцията. Направено е възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско възнаграждение от касатора. Заявено е искане за присъждане направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – „ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ“ АД, с подадено становище по касационната жалба от юрисконсулт М. Габровска, моли настоящата касационна инстанция да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение и да остави без уважение касационната жалба. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по преписка КЗК-64/2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на „МИКРОФОНД“ ЕАД срещу решение № D51485856 от 22.12.2025 г. на управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за определяне на изпълнител на открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на оператор за доставка на ваучери за храна по смисъла на чл. 209а от ЗКПО, за две години“. С посоченото решение „ИДЪНРЕД БЪЛГАРИЯ“ АД е класиранo на първо място и е определенo за изпълнител на обществената поръчка. А касационният жалбоподател „МИКРОФОНД“ ЕАД е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 3, предл. второ във връзка с чл. 72, ал. 3 от ЗОП – неприемане на обосновката му на предложената цена. С обжалваното решение на КЗК е оставена без уважение жалбата „МИКРОФОНД“ ЕАД. За да постанови този резултат, Комисията е приела оплакванията в жалбата до нея за неоснователни. Комисията за защита на конкуренцията е приела, че жалбоподателят е законосъобразно отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 3 във връзка с чл. 72, ал. 3 от ЗОП, поради неприемане на представената подробна писмена обосновка за начина на образуване на оферираната от участника цена. Помощният орган на възложителя извършил мотивирана преценка на изтъкнатите от жалбоподателя ценообразуващи данни и информация в писмената му обосновка. Констатирала, че начинът на формиране на приходите при изпълнение на поръчка се реализират основно чрез обменни такси, начислявани върху трансакциите в търговски обекти, което по принцип води до положителен финансов резултат за оператора. При тези данни е прието, че приходите от комисионни се явяват странична дейност, която не е пряко свързана с разходите по изпълнение на процесната обществена поръчка. Тоест, както е посочила помощната комисия, не е допустимо възнаграждение от друг източник да компенсира необичайно ниското ценово предложение. Комисията е счела, че в конкретния казус преценката на помощната комисия е надлежно извършена и напълно съответстваща и релевантна към наличната фактическата обстановка, уповаваща се на съответните относими факти и обстоятелства от обосновката. Прието е, че с оглед съдържанието на представената писмена обосновка и извършения анализ на същата, оценителната комисия резонно е счела, че посочените от жалбоподателя данни и информация не обосновават предложеното по-ниско ценово предложени. Затова КЗК е счела, че оспореното пред нея решение № D51485856 от 22.12.2025 г. е правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 3 от ЗОП в правомощията на комисията по разглеждане, оценка и класиране на офертите е да предложи за отстраняване офертата на участник, когато в писмената му обосновка за оферираната от него цена или разходи не са обусловени в пълнота и обективност някои от посочените в чл. 72, ал. 2, т. 1-5 от ЗОП обективни обстоятелства. За извършването на тази преценка комисията по чл. 103, ал. 1 от ЗОП е задължена да мотивира изводите си по отношение на изложените от съответния участник обстоятелства. Част от аналитичната дейност на помощния орган на възложителя е да посочи кои обстоятелства, изложени в обсъжданата писмена обосновка, приема за обективни и към коя законова хипотеза попадат те, като в рамките на оперативната самостоятелност на комисията е да прецени доколко предложението е реално, комплексно, целесъобразно и подкрепено с достатъчно доказателства. Преценката на комисията следва да бъде обективирана чрез излагане на определени фактически и правни основания за извършената оценка. Предвид на това експертната оценка на оценителната комисия подлежи на контрол за законосъобразност в рамките на това дали са изложени мотиви, които са адекватни и относими към обстоятелства, посочени в писмената обосновка и предмета на поръчката, дали те кореспондират с конкретните обстоятелства и изискванията на възложителя, предвидени в документацията за участие. В процесния случай, видно от съдържанието на протокол № 3 от работата на помощната комисия, става ясно, че тези изисквания са спазени. След като е разгледала аргументите в обосновката на „МИКРОФОНД“ ЕАД оценителната комисия подробно ги е обсъдила, като е преценила, че те не попадат в никоя законова хипотеза на чл. 72, ал. 2, т. 1 до т. 5 от ЗОП, и е направен извод, че изложените в писмената обосновка обстоятелства са недоказани – предложената ниска цена не е подкрепена с достатъчно убедителни и относими доказателства за реалистичност и икономическа обоснованост на изпълнението на поръчката. В жалбата си касаторът навежда твърдения, че КЗК не е изложила изчерпателни и конкретни мотиви по подадената пред нея жалба на „МИКРОФОНД“ ЕАД, което съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това твърдение не може да бъде споделено. Комисията, намирайки общото между оплакванията, ги е обединила и разгледала в групи, а не е разисквала всяко поотделно. Също така, някои твърдения на жалбоподателя КЗК е счела за неотносими, за което е изложила и мотиви. От друга страна, пропускът да бъдат разгледани възражения, които не влияят на крайния изход на решението, не може да се характеризира като съществен пропуск. Дори тези възражения да са били основателни, то те биха били погълнати от съществуващите факти, довели до наличието на предпоставките за отстраняване на „МИКРОФОНД“ ЕАД. В този ред на мисли, неоснователно се сочи от касационния жалбоподател, че Комисията не е обсъдила възраженията му по повод приемането на писмените обосновки на класираните на първо и второ място участници. Напротив, видно от решението на КЗК, на стр. 18 е посочено, че жалбоподателят няма правен интерес от обсъждане на този въпрос. Настоящата инстанция споделя мотивите на КЗК, като следва да допълни следното: Правният интерес на участника в обществена поръчка се изразява в това да кандидатства, да участва в нея и да я спечели. Респективно ако лицето не е спечелило поради една или друга причина, то има право да защити правата си, с което право не бива да се злоупотребява. Идеята е, че участникът следва да защити правата си, а не да саботира провеждането на обществената поръчка. Правилно в тази насока е разсъждавала Комисията, като е акцентирала на това, че жалбоподателят, бидейки декласиран, е възразил само срещу начина на разглеждане на обосновките на първите двама класирани участници. Дори възражението му да бе основателно, то остават налице предпоставките за декласирането му и правното му положение не би се променило. Основна група възражения, оформящи гръбнака на касационната жалба, касае непълното разглеждане от страна на помощната комисия, а впоследствие и от страна на КЗК, на договора на „МИКРОФОНД“ ЕАД с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД. Нерелевантно е възражението на касатора, че КЗК е „пропуснала да обсъди“ обосновката в частта, касаеща договора на „МИКРОФОНД“ ЕАД с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД. Видно от обосновката и от решението на КЗК, анализ на договора е направен, като настоящата инстанция не следва да приповтаря мотивите на решаващия орган. Друга основна група възражения касае необоснованост на мотивите на КЗК относно приемането на подробната писмена обосновка на „МИКРОФОНД“ ЕАД. По този повод следва да бъде отбелязано следното: В своята практика Върховният административен съд приема, че преценката на помощната комисия, както в случая е възприела и КЗК, не подлежи на контрол, защото се извършва в условията на оперативната самостоятелност на помощния орган на възложителя. Комисията за защита на конкуренцията проверява следните обстоятелства: дали е било налице условието на чл. 72, ал. 1 от ЗОП за изискване на писмена обосновка; дали комисията е извършила преценка на посочените обстоятелства в представената от участника обосновка; както и дали в преценката й е направен извода за обективност или не по смисъла на чл. 72, ал. 3 от ЗОП на тези обстоятелствата. Следователно, за да е изпълнено изискването на закона, е необходимо помощната комисия да е направила проверка върху сочените обстоятелства в писмената обосновка на този участник и извод защо тя приема или не обстоятелствата за обективни. В случая КЗК е извършила контрол дали е спазено изискването на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗОП, дали оценителната комисия е разгледала обосновката на жалбоподателя, съответно е обсъдила обективността на сочените обстоятелства и е мотивирала становището си. Затова правилно с обжалваното решение КЗК е отхвърлила като неоснователна подадената жалба. Това прави подадената жалба срещу решението на Комисията за защита на конкуренцията неоснователна. Поради гореописаните съображения не са налице твърдените отменителни основания от касатора, вследствие на което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП е основателно предявеното от ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД искане за присъждане на направените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са своевременно поискани. Затова касационният жалбоподател следва да заплати на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД разноски в размер на 130 евро съобразно чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд – четвърто отделение