Определение № 839 от 26.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 902/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Ф. В. - ЕТ с фирма “Емакс - В. В.” - гр. София срещу Определение от 8.VІ.2010 г. по гр. д. № 2508/ 2005 г. на Софийски апелативен съд за прекратяване производството по делото по исковете по т. 2 на исковата молба. По изложените съображения, че е неправилно, жалбоподателката иска определението да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците по частната жалба “Е.” ООД - в ликвидация - гр. В.Търново, ”Е” ЕООД - с. Беляковец, община В.Търново и И. М. Г. - гр. В.Търново оспорват същата като неоснователна по съображения, изложени в писмено Становище, а останалите ответници по частната жалба не изразяват становища. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. След образуване та 24.ХІ.2005 г. на въззивното производство съдът е оставил без движение исковата молба по отношение претендираната солидарна отговорност, два пъти е дал указания на ищцата да уточни задачата на експертизата, провел е шест съдебни заседания за събиране на доказателства по предявените искове и с Определение от 7.ІV.2010 г. е оставил исковата молба без движение, като нередовна, за изпълнение на указания, посочени в 5 пункта. По повод Молбата на ищцата от 30.ІV.2010 г. С. с Разпореждане от 5.V.2010 г., я е задължил да заяви поддържа ли евентуалния иск и при каква цена, и как същата се формира с оглед твърдението за неколкократни тиражи, издавани от различни субекти, ако не - прави ли оттегляне или отказ от иска и след Молбата на ищцата от 4.VІ.2010 г., с обжалваното Определение от 8.VІ.2010 г. е прекратил производството по делото по иска по т.2 от исковата молба, тъй като ищцата не била отстранила нередовността й - не е посочила размера на претенцията по евентуалните искове. Определението е неправилно. Неколкократно ищцата е посочвала - в първоинстанционното производство с Молбата на л.133, във въззивното производство - с Молбата от 10.VІІ.2006 г. и с Молбата от 4.VІ.2010 г., че няма достатъчно данни за размера на причинените й имуществени вреди от неправомерното ползване от ответниците на произведението, за което има изключително право за издаване, поради което основава иска си на чл. 94 ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗАПСП (редакция Д.в.бр.107/28.ХІІ.2000 г.) и на чл. 57 ГПК. Въззивният съд не е имал основание да остави втори път исковата молба без движение и да задължава ищцата да посочи цената на предявения евентуален иск, а следва да разгледа предявените искове съобразно посочените разпоредби, поради което определението за прекратяване на производството по делото е неправилно и следва да се отмени. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение