Определение № 8727 от 21.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8331/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба, подадена от Р. Тодорова от гр.Враца против определение № 283/30.05.2023г на Административен съд-Враца по адм. дело № 244/2023г. Излагат се доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Иска се съдът да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – ПОАД ЦКБ-Сила АД чрез изпълнителните директори моли съда да отхвърли частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Р. Тодорова против писмо с изх.№ 1510-29083 от 21.04.2023г на изпълнителните директори на ПОАД ЦКБ-Сила АД и да прекрати производството по делото,съставът на АС Враца е приел,че оспореното писмо има единствено уведомителен характер и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1-3 АПК,поради което и жалбата против него е недопустима на основание чл.159 т.1 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са установени: С молба от 21.03.2023г. от Р. Тодорова, вх. № 80-00-28074/22.03.2023г. до Председателя на ПОАД „ЦКБ Сила“е поискано предоговаряне на условията по пенсионен договор – Договор № 28563 /08.04.2022 г. Поискано е жалбоподателят да си получи останалата част от пенсията еднократно /в размер на 10916 лв./ с лихвите. Ако не е възможно еднократно плащане, останалата сума да се получи в рамките на три годишен период, в размер поне 303 лв., както и да си остане настоящия размер на пенсията от 146,20 лв. до окончателното изчерпване на сумата по партидата. С писмо с изх. № 1510-29083 от 21.04.2023г. на изпълнителните директори на ПОАД „ЦКБ Сила“ АД до касаторката, е отговорено по повод молбата и във връзка със Заявление вх. № 14-05-55/08.04.2022г., че в сключения Договор е избран конкретен вид пенсия – пожизнена пенсия,включваща разсрочено плащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст. Дадено е съгласие за получаване на средствата разсрочено за период от 12 месеца с размер на месечно плащане от 146,20 лв., а след този период останалата част от средствата да се получи пожизнено с първоначален месечен размер на пенсията от 55,50 лв./чл.3 ал.1 от Договора/. Съгласно чл.3 ал.5 от Договора първоначалния размер на пенсията не може да се променя освен при извършване на актуализация и преизчисляване по реда на разпоред-бите на чл.4 и чл.5 от Договора. Съгласно чл.169а ал.3 от КСО страните по пенсионния договор не могат да правят изменения в него по отношение на вида на пенсията, начина на изчисляването й, покритите рискове, гарантирания размер на срока на получаването й. Предвид това, дори при изразено желание от ПОАД, исканите промени на вида на пенсията, начина на изчисляването й и срокът за получаването й, не мотат на бъдат направени, тъй като са недопустими от закона. От съдържанието на оспореното писмо ясно се установява неговият уведомителен характер.Със същото не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации,нито пък е налице отказ да се издаде такъв акт.Споровете относно изпълнението на договора,сключен между Р. Тодорова и ПОАД ЦКБ-Сила АД/ включително относно доводите на същата ,посоени в частната й жалба/ са в компетентността на Попечителския съвет на УПФ ЦКБ-Сила на основание чл.11 и чл.12 ал.1 т.2 от Правилата на Фонда за изплащане на пожизнени пенсии или на заместник-председателя на КФН,ръководещ управление Осигурителен надзор съгласно чл.17 ал.1 т.12 и т.18 от ЗКФН. С оглед изложените съображения обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,