Определение № 477 от 12.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282 от ГПК. С молба с вх.№779/15.01.2025г., постъпила чрез ЧСИ Д. Златева – рег.№876, с район на действие – [населено място], е поискано от взискателя - „АрТиАй Ф.“ ГмБх, дружество, регистрирано в Германия, да бъде освободена представената по делото гаранция за спиране на изпълнението на въззивното решение и да бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка, а именно тази на частния съдебен изпълнител. Към молбата е приложен издаденият изпълнителен лист №116/05.08.2024г., молбата за образуване на изпълнителното дело и двете определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК и чл. 282 ГПК. Ответната страна – „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, в дадения срок, с изрична молба с вх.№2067/03.02.2025г., е заявил, че не възразява паричната сума, внесена като обезпечение по чл. 282 ГПК, да бъде освободена и преведена по банковата сметка на ЧСИ Златева. ВКС, ТК, състав на Първо търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с искането, намира следното: С определение № 3335/10.12.2024г. по к.т.д. №1841/2024г. на ВКС, 2 т.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 142/17.05.2024г., постановено по в.т.д. № 83/2024г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 63 от 14.11.2023г. по т.д. № 10/23г. по описа на Окръжен съд – Шумен, за осъждане на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, да заплати на „Ар Ти Ай Ф.“ ГмБХ, дружество, регистрирано в Германия, сумата от 65 026,45лв., включваща главница в размер на 60 209,68 лв., представляваща месечна вноска с падеж до 10.02.2020г., съставляваща част от дължимо възнаграждение общо в размер на 6 069 135,73лв. по сключен между „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от 08.01.2013г., и сумата от 4 816,77лв., представляваща неустойка за забава, ведно със законната лихва за забава върху дължимата месечна вноска от датата на завеждането на исковата молба – 13.02.2023г. до окончателното й заплащане. До приключването на касационното производство изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е било спряно по реда на чл. 282 ГПК с определение № 2296/20.08.2024 г., постановено по ч. т. д. №1803/2024 г. на ВКС, ТК, по молба на ответника и въз основа на представеното от него обезпечение - парична сума в размер на 65025,45 лв., внесена с платежно нареждане от 19.08.2024г. на „Т. Банк“ АД, намираща се по набирателната сметка на ВКС и към настоящия момент съгласно служебно удостоверяване от счетоводител на ВКС от дата 06.02.2025г. / документът е в кориците на ч.т.д.№1803/2024г./ Настоящият съдебен състав намира искането за допустимо и основателно. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения срок по чл. 82 от ГПК - една година от датата, на която вземането е станало изискуемо. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС от 10.12.2024г., а молбата е депозирана на 15.01.2025г. С оглед горното, молбата е процесуално допустима. Предвид предназначението на паричната гаранция - да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение има за цел удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила, поради което е отпаднала необходимостта от обезпечение на спирането на изпълнението му. Ответникът не е заявил възражения относно превода на сумата, а изрично е заявил в молба от 03.02.2025г., че иска освобождаването й и превод на същата по сметка на частния съдебен изпълнител. Налице е искане на страната, внесла обезпечението, освободената сума да бъде преведена по сметка на ЧСИ за удовлетворяване на взискателя по образуваното изпълнително дело, поради което няма пречка за освобождаване на гаранцията. С оглед горното съдът намира, че молбата е основателна, сумата следва да бъде освободена и да бъде разпоредено превеждането й по посочената в молбата сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Второ търговско отделение