Определение № 584 от 25.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1999/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от ответника „Застрахователна компания „Лев инс“ АД срещу определение № 198 от 09.04.2025 г. по т. д. 227/2024 г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 213 от 12.11.2024 г. по гр. д. 227/2024 г. по описа на АС – Велико Търново в частта за разноските, като определеното възнаграждение на представлявалия ищците, Е. Адинаева А., А. И. Г., Д. С. Б. и Д. Е. А., адвокат Г. И. Н. бъде намалено от присъдения размер от 53 981,72 лв. за двете инстанции общо на сумата 20 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като се позовава на практиката на СЕС по решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. моли възнаграждението да бъде намалено, без съдът да се съобразява с установените в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимални размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците по жалбата, Е. Адинаева А., А. И. Г., Д. С. Б. и Д. Е. А., чрез адвокат Г. И. Н. оспорват частната жалба като неоснователна. Излагат, че доводите за липса на правна и фактическа сложност на делото не намират опора в преписката по делото. Изтъкват предмета на делото, множеството събрани доказателства и продължителността му – близо пет години, и поддържат, че определеният размер на възнаграждението е съответен на осъществената правна защита. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която следва да бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Жалбата е неоснователна. С въззивното решение след частична отмяна и потвърждаване са уважени предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ от А. И. Г. за сумата 50 000 лева; от Е. Адинаева А. за сумата 30 000 лева; от Д. С. Б. за сумите 56 000 лева, 3 634,48 лева и 120 000 лева; от Д. Е. А. за сумата 150 000 лева и сумата 35 423,08 лева, всички ведно със законната лихва от 06.04.2021 г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА на представлявалия ищците адвокат Г. И. Н. е присъдено възнаграждение за уважената част от исковете и за двете инстанции в общ размер на 53 981,72 лв. При приложение правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски съобразно уважената част на исковете, включително за осъщественото представителство от един адвокат. Видно от преписката, а и безспорно между страните, ищците са представлявани по делото от адвокат при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА при оказана безплатна правна помощ и съдействие. Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА (редакция преди изм. с ДВ, бр. 17 от 2026 г., действала към датата на обжалвания съдебен акт) в тази хипотеза, ако насрещната страна е задължена за разноските с оглед изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Задължително на основание чл. 633 ГПК за съдилищата в Република България е цитираното от жалбоподателя решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/2022 г. на Съда на Европейския съюз, с което по поставено преюдициално запитване от български съд е отговорено, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, в случая Наредба 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава забраната на чл. 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална уредба, включително когато не е подписан договор. Обоснован е изводът на въззивния съд, че водещи при определяне на размера на възнаграждението, което ще бъде присъдено на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, са осъществените действия от адвоката и предметът на делото, като последните са и нормативно посочени с изменената редакция на закона с ДВ, бр. 17 от 2026 г. В конкретния случай по делото са разгледани седем обективно и субективно съединени иска, основани на различни факти и обстоятелства, събрани са множество доказателства и от адвоката са извършени значителни като обем процесуални действия, поради което определеното на адвокат Н. възнаграждение за горецитираните размери на уважената част от исковете в общ размер на 53 981,72 лв. за двете съдебни инстанции, или по 26 990,86 лв. на инстанция, се явява съответно на положения от адвоката труд. По тези мотиви обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение