Определение № 182 от 26.11.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Гр.д.№ 658 от 2010 г. на ВКС е било образувано по молба на Ц. Г. М., П. Д. М. и Ц. Д. М. за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 855 от 04.12.2009 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по гр.д.№ 1323 от 2008 г. По тази молба ВКС, Първо г.о се е произнесъл с решение № 741 от 25.10.2010 г., с което е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от Окръжен съд-Монтана. С молба вх.№ 9821 от 22.11.2010 г. молителката Ц. Г. М. е поискала ВКС да допълни решението си, като й присъди разноски. Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл.81 от ГПК ВКС присъжда разноски, само когато с неговия съдебен акт приключва разглеждането на делото. В останалите случаи, при които решението се отменя или обезсилва, а делото се връща за ново разглеждане на въззивния съд, съгласно чл.294, ал.2 от ГПК разноските, включително и направените в производството по отмяна разноски, се присъждат от въззивния съд в решението, което той ще постанови при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл.248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение